Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
— Не беше ли приятно да отидем на танците, без да се маскираме? — попита я Блу нежно.
— Не си струваше цената, която платихме, ако това питаш.
— Ами ако не сме платили нищо? — попита Клаудин.
— Няма нищо безплатно — отвърна Клео, изненадана от собствения си цинизъм. Това бунт срещу промяната ли бе, или срещу Франки?
— Избрах да уча в Америка на разменни начала, защото родителите ми казаха, че тук ще бъде различно. — Изведнъж Блу бе станала сериозна. — Казаха ми още, че тук има невероятна сплотеност сред РАД и те ще променят нещата. Искаха аз да отрасна в по-добри условия от тях. И откакто съм дошла, не мога да събера смелост да им кажа истината. Електронните ми писма и пощенските картички са пълни с гнусни лъжи. — Блу отиде до вратата. — Затова мисля, че трябва да чуем какво ще ни каже Шийла. — Изведнъж чаровната й патешка походка разгневи Клео.
— След бъркотиите, в които ни забърка последния път?
— Ще отидем само да чуем какво ще каже. — Лала последва Блу. — Да тръгваме.
Вътрешно разкъсвана, Клаудин стоеше помежду им и си играеше с ципа на чантата.
— Все пак трябва да отработим позите.
Клео се усмихна одобрително. Винаги можеше да разчита, че Клау няма да я изостави.
— Не че не искам да отстъпя, но имаме две седмици за това — Блу хвана топката на вратата с форма на скарабей, — а тази среща, изглежда, ще е важна.
— По-важна дори от Teen Vogue? — Клео тропна с крак, като се питаше откога Блу бе добила толкова самоувереност.
Лала се засмя, но никой друг освен нея не схвана хумора.
— О — тя потрепери. — Помислих, че се шегуваш.
— Сбъркала си тогава. — Клео скръсти ръце върху плетения пуловер и издаде ханша си настрани. От внезапното движение короната на главата й се килна напред, но тя успя да я улови, преди да падне. За беда, същото не можеше да се каже за общественото й положение. — Добре — каза тя с пораженческа въздишка. — Ще дойда.
Тя окачи царските си накити и последва приятелките си към дома на Франки, като се кълнеше, че това е за последно.
Седемнадесета глава
Чудовището на нашата улица
Когато РАД излизаха из лабиринта от дървета под звездното небе, пред тях се откриваше тайният водопад на семейство Щайн. Франки посрещаше всеки с прегръдка. Онези, които носеха одеяла, сядаха на мъгливата поляна; онези, които нямаха, отиваха при Мелъди на скалата край белия водопад. Острият мирис на храна се беше просмукал в дрехите им и въпреки това в очите им се четеше глад. Какво жадуваха те? Промяна? Или мъст? Собствено MTV риалити шоу? Мелъди сложи качулката на глава и пъхна ръце навътре в ръкавите. Скоро предстоеше да научи.
— Здрасти — каза тя топло на момиче с бели очила в стил котешко око, червени обеци с форма на цип и рошава синя коса. — Аз съм Мелъди.
От устата на момичето излезе стенание, което наподобяваше Джулияяя. После тя извади от чантата си дебел тефтер и като в някакъв транс задраска срещата в 8 вечерта от дългия три страници списък със задачи.
Към тях се присъединиха и други, шепнейки предпазливо помежду си.
— Никак не е зле за толкова кратко време, а? — каза Джаксън и удари Мелъди по дланта. Пръстите му бяха зацапани със зелени и жълти пастели. — И всичко, благодарение на теб — идеята беше твоя — извика той, за да надвие шума на водопада.
Няколко глави се извърнаха към тях. Но щом видяха, че говори за Мелъди, обърнаха се и зашушнаха нещо.
— Не е вярно — отвърна тя високо, да я чуят. Ако всичко това се окажеше клопка, цялата вина щеше да се стовари върху нея.
— Така беше. — Той отметна назад косата си. — Ти какво, да не си яла нещо скромно на вечеря?
Мелъди погледна с недоволство при изтърканата шега на дядо му. Тя взе ръката му и бързо смени темата.
— Май пак си рисувал.
— Ами, нищо сериозно — Джаксън се облегна назад, потопи пръсти в бързея и ги обърса в дънките си. — Докато вие с Франки организирахте срещата, ние с Брет поработихме върху графичния дизайн и заглавието. — Той се наведе близо до нея и прошепна: — Мислим да го наречем „Чудовището на нашата улица“. Какво мислиш?
„Мисля, че сърцето ми ще изскочи, когато шепнеш така в ухото ми.“
— Харесва ми — Мелъди се засмя с глас.
— И на Рос му хареса. — Джаксън сияеше.
От радост Мелъди почувства, че се надува като балон.