Чудовището на нашата улица

— Ето това е. — Брет плъзна леко вратата и тя се отвори.

От дъното на бараката към тях полетяха две искрящи очи и спряха точно пред лицето на Франки. Ако не беше видяла черния гумен прилеп да подскача на въжето, можеше да пуска искри чак до следващия месец.

— Сладък е. — Тя погъделичка прилепа по издутото коремче. Под крилото му се четеше надпис Made in China.

Брет се усмихна с облекчение и каза, клатейки глава, сякаш се питаше как е възможно това:

— Бека мразеше Радар. Мразеше всичко тук.

Той вдигна ръка и дръпна връвта, която висеше от голата червена крушка. Франки вдъхна толкова дълбоко дезодоранта му с аромат на бор, че той стигна чак в корема й.

— Какво ще кажеш? — попита той сред адското зарево.

Ако Франки знаеше по-подходяща дума от наелектризиращо, щеше да я използва. Вместо това тя седна удобно на черния диван и огледа бараката с мълчаливо страхопочитание, като остави очите й да говорят вместо нея.

Купчини от видеокасети на класически филми на ужасите бяха издигнати на височината на раменете и образуваха пиедестали, върху които бяха сложени бюстове на любимите чудовища на Брет: Франкенщайн, Дракула, Годзила, Саскуоч, едно зомби, един върколак, чудовището от Лох Нес и конникът без глава с изрезка от списание на главата на Спенсър Прат31, залепена с тиксо на врата му. От тавана до пода, вместо тапети, по стените бяха залепени стари киноплакати на Франкенщайн. С подредените в хронологичен ред и полирани портрети на дядо Щайн, бараката приличаше повече на стар албум от изрезки, отколкото на купчина боклуци. Но най-вече, те даваха увереност на Франки, че Брет не просто я приемаше такава, каквато е; той я бе чакал цял живот.

— Бараката ти прилича повече на минимузей — накрая рече тя.

— Колекционирам, откакто станах на седем. — Той седна до нея. — Странно е, но ако се замислиш, аз познавам семейството ти много преди теб.

Франки извърна тяло към него. Брет се обърна към нея. Той подпря ръка на облегалката на дивана и остави ръката си леко да се полюшва до брадичката й. Черен маникюр, сребърен пръстен с череп и часовник със зелен циферблат на дебела кожена каишка — той сякаш бе създаден за нея.

— Знаеш ли какво й липсва на обстановката?

Брет поклати глава.

— Булчинската рокля на баба Щайн.

— Онази, с която беше на танците? Това е била…

Франки кимна.

— Точно така. Истинската рокля на годеницата на Франкенщайн — изрече тя, потръпвайки от обещанието за неговото вълнение.

Тя продължаваше да се усмихва, предвкусвайки възторга му. Взря се в очите му да открие там искрата на разпознаването. Погледна кървавочервените му устни в очакване да се разтворят от изненада. Но по лицето му нямаше почти никаква промяна. Брет я гледаше през разрошената си от училище коса, сякаш гледаше красив залез, а изражението му бе замръзнало някъде между благодарността и възхищението.