Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
Дюс взе ръката й в своята.
— Клео, забрави ли, аз не съм враг?
— Сега вече си! — Клео се отскубна и затича, колкото можеше, със седемсантиметровите си токчета. С всяка стъпка сърцето й се свиваше все повече. Бе останала напълно сама. Но самосъжалението трябваше да почака. Трябваше да измисли план. И то светкавично. Тя погледна назад към училището.
Лекият вятър и сивото небе обещаваха дъжд. Дворът пустееше. Само две превити фигури седяха със скръстени крака до пилона. Аха!
„Отлично?“
— Чакайте ме отзад под скамейките на стадиона срещу машината за закуски. Ако има някой, не ме заговаряйте — прошепна Клео, минавайки край тях, и без да поглежда назад, изкачи циментовите стъпала.
Тя нарочно отвори шкафчето си и пъхна учебника по история в златистата си чанта, в случай че Били, клюкарят, се мотаеше наблизо. Заслуша се да чуе дишането му и огледа пода за хартийки от Starburst. Нищо. Без да губи време, Клео излезе навън през страничната врата.
Клео рядко посещаваше задния двор на „Мърстон Хай“. Доколкото на нея й бе известно, от пистите излитаха камили, а футболната топка се правеше от чифт твърди сандали. Но работата беше на живот и смърт. Не можеше без изключения.
Когато пристигна, Бека и Хейли вече бяха там. След като се огледа да се увери, че стадионът бе празен, Клео се изкачи по пътеката и седна точно над двете си мишени. Тя отвори учебника и се престори, че чете за самоуправлението в британска Северна Америка. След още един бърз оглед тя удари с дървения си ток алуминиевата редица.
— Чувате ли ме? — измърмори тя. — Чукни веднъж за „да“.
Чук.
— Сами ли работите?
Чук.
— Кой ти каза за филма? — прошепна тя, като се питаше дали някой от РАД е издал информацията.
— Рос Хийли от Втори канал — отвърна Бека шепнешком. — Бях в списъка с препоръчители във филмовото резюме на Брет. Казах, че Брет е много добър режисьор, но това беше, преди Рос да ми каже за кинопропагандата на зомбитата. Боже, защо не попитах за какво става дума, преди да дам препоръките? Чувствам се като такъв…
Клео чукна с токче.
— Сега няма време за чувства. Отговаряй само на въпросите. — Тя отгърна учебника на следващата страница. — Какви са целите ти?
— Първо, да спра пропагандата, като спра филма. Второ, да докажа, че в Салем живеят чудовища и да ги изправя пред съда. Трето, да си върна Бр…
Чук.
— Без емоции.
— Извинявай.
Клео внимателно обмисли трифронтовия план. Първата цел съвпадаше с нейната. Спирането на филма щеше да накара момичетата да молят за прошка, и най-вече, щеше да ги накара отново да се посветят на Teen Vogue. Тогава щеше да елиминира Бека, преди да е успяла да каже „цел номер две“.
— Имаш ли план?
Чук.
— Казвай.
— Откъде да знам, че мога да ти се доверя? — попита Бека. Преимуществото бе вече на нейна страна.
— Нали съм тук? — троснато отвърна Клео.
— Това не е достатъчно — на свой ред се тросна Бека.
Клео се оплези над главата на Бека. „Това смотано норми дава ли си сметка с кого си има работа?“
— Може да си шпионин — обясни Бека.
— Ами аз съм — рече Клео, като мислеше бързо. — Но не работя за тях, а срещу тях. Следя ги от години.
Бека и Хейли си размениха няколко реплики шепнешком.
— Защо?
— Мразя зомбитата. Дълга история. — За миг Клео изпита вина, задето предаде Джулия, но това бе война. И ако да оцелееш, значеше да говориш щуротии за немъртвите, така да е. Тя го правеше за тяхно добро.
— Кой е водачът им? Какво искат? Какви са слабостите им?
Клео стисна устни. Тя искаше да саботира филма, не да унищожи приятелите си. Царицата не бе предател.
— Нека и ние се присъединим към каузата ти — настоя Бека.
— Не може. Аз работя сама.
— Тогава каква е ползата от теб?
— А от вас? — отвърна Клео.
— Знам всички пароли на Брет. Мога да вляза в компютъра му и да изтрия филма преди излъчването му.
„Не е зле!“
— Как ще се вмъкнеш у тях?
— Той работи от училище. От аудио-визуалния кабинет.
„Никак не е зле!“
— А ти какво можеш да предложиш? — попита Бека.