Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Тогава видя гиганта. Или поне предположи, че е гигант. Беше висок около три метра и половина. Това си беше съвсем прилично за циклоп, но правеше гиганта наполовина по-малък от тези, с които Пърси се бе борил досега. Изглеждаше и по-човекоподобен от тях. Краката му не бяха драконови като на по-големите му събратя. Въпреки това дългата му червена коса бе вързана на плитки, преплетени със златни и сребърни монети. Пърси познаваше тази прическа — тя беше характерна за гигантите. Освен това на гръб той мъкнеше триметрово копие — наистина огромно оръжие. Вратът му бе стегнат от най-голямата поло яка, която Пърси бе виждал някога. Облеклото му допълваха черни панталони и черни обувки с толкова дълги заострени върхове, че приличаха на чехлите, носени от шутовете. Той вървеше напред-назад, застанал пред издигната платформа, и разглеждаше една бронзова делва, голяма горе-долу колкото Пърси.
— Не, не и не — мърмореше си гигантът, — къде е тук сензацията? Къде е ценното? — след това извика в тъмнината: — Отис!
Пърси чу как нещо се тътри в далечината. От тъмнината изскочи още един гигант, облечен досущ като първия. Единствената разлика бе в косата му, която бе зелена, а не лилава.
— Отис, защо постъпваш така с мен? Всеки ден едно и също! — прокле първият гигант. — Казах ти, че днес аз ще нося черната поло яка. Ти можеше да си сложиш всичко друго, освен нея!
Отис премигна, все едно сега се събуждаше.
— Мислех, че днес ще носиш жълтата тога.
— Това беше вчера! Когато ти облече жълтата тога!
— Да бе, вярно. Извинявай, Ефи.
Брат му изръмжа. Трябваше да са близнаци, тъй като лицата им бяха еднакво грозни.
— И не ме наричай Ефи! — нареди Ефи. — Казвам се Ефиалт. Това е името ми. Ще ползваш или него, или артистичния ми псевдоним — Голямото Ф!
— Не съм убеден, че това е много добър артистичен псевдоним, Ефи — направи гримаса Отис.
— Глупости! Чудесен си е! И не ме наричай Ефи! Как вървят приготовленията?
— Добре — Отис не звучеше много въодушевен. — Човекоядните тигри и въртящите се остриета са на мястото си. Все пак си мисля, че трябваше да добавим и няколко балерини.
— Стига с тия балерини! — скара му се Ефиалт. — А това нещо… — Той посочи отвратено бронзовата делва. — За какво е това! Изглежда ми много тъпо.
— Цялото шоу е заради него. Човечето вътре ще умре, ако другите не го спасят. Стига, разбира се, да дойдат навреме…
— По-добре да дойдат! — излая Ефиалт. — Мама иска да унищожим тези тъпи герои на първи юли, празника на Юнона. Така наистина ще натрие носа на онази глупачка! Освен това няма да плащам допълнително на онези досадни гладиаторски духове!
— Тогава ще избием всички — каза Отис. — И ще унищожим Рим, както каза мама. Ще бъде страхотно. Хората много ще се радват. Римските духове страшно си падат по такива неща.
— Не можем обаче да оставим тази делва просто така. — Ефиалт не изглеждаше убеден в правотата на Отис. — Защо не я поставим над огън или не я пуснем в басейн с киселина? Нещо по-весело от това просто да си седи тук!
— Човечето ни трябва живо за още няколко дни — напомни на брат си Отис. — Иначе седмината няма да дойдат да го спасят.
— Хмм. Прав си, предполагам. И все пак ми се искаше да има повече писъци в цялата история. А, като споменах това, какво става с нашата скъпа приятелка? Готова ли е да приеме гостенката си?
— Не обичам да говоря за нея — направи гримаса Отис. — Тя ме плаши, Голямо Ф.
— Питах те дали е готова!
— Да — с нежелание каза Отис, — готова е. От векове е готова. Никой няма да успее да й вземе статуята.
— Чудесно! — потърка доволно ръце Ефиалт. — Това е шансът ни, братко.
— Така каза и последния път — оплака се Отис, — когато прекарах шест месеца в леден блок над река Лета. А телевизиите дори не го отразиха!
— Това ще е различно! — настоя Ефиалт. — Ще въведем нов златен стандарт в шоубизнеса! И ако мама е доволна, ще ни даде пълна свобода да избираме сами пътя си!
— Щом казваш — въздъхна Отис, — но все пак си мисля, че балерините от „Лебедово езеро“…
— Стига! Никакъв балет!
— Извинявай.
— Хайде — каза Ефиалт, — нека да нагледаме тигрите. Искам да съм сигурен, че са гладни!