Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
А най-хубавото бе, че се отдалечаваха от лагер „Юпитер“. Без значение колко опасни бяха древните земи, Пайпър нямаше търпение да ги стигне. Надяваше се, че Джейсън е прав за това, че римляните не биха ги последвали отвъд океана.
По едно време Джейсън се облегна на релинга. Светлината на Луната посребряваше русата му коса.
— Благодаря ти, Пайпс — каза той, прегръщайки я през кръста. — Отново ми спаси живота.
Тя си спомни за деня, когато бе паднала в Големия каньон. Тогава за пръв път бе научила, че Джейсън може да контролира въздуха. Беше я държал толкова здраво, че усети биенето на сърцето му. След това двамата спряха да падат и полетяха във въздуха.
Джейсън бе най-страхотното гадже на всички времена. Искаше й се да го целуне тук и сега, но нещо я спря.
— Не знам дали Пърси ще ми има вяра от тук нататък — каза тя. — Все пак накарах коня му да го ритне в главата.
— Не се безпокой — засмя се Джейсън, — Пърси е добро момче, но имам чувството, че няма да е зле от време на време някой да го бие по главата.
— Можеше да го убиеш.
— Това не бях аз — усмивката на Джейсън угасна.
— Но аз почти ти го позволих — каза Пайпър. — Когато Гея каза, че трябва да избера… — Тя премигна и се прокле наум, когато разбра, че е заплакала.
— Не бъди толкова строга със себе си — каза Джейсън. — Спаси и двама ни.
— Ами ако наистина двама от екипажа трябва да умрат? Момче и момиче…
— Не вярвам в това. Ще спрем Гея. Всички ще се върнем живи и здрави. Обещавам.
На Пайпър й се щеше да не го беше правил. Това само й напомни за Пророчеството на Седмината: Клетва трябва да се спази със сетен дъх.
Моля те — помоли се наум, без да е сигурна дали майка й, богинята на Любовта, може да я чуе, — нека последният дъх не е на Джейсън. Ако любовта е най-важното нещо на света, не ми го отнемайте.
Но веднага щом свърши молитвата си, се почувства виновна. Как щеше да понесе да гледа Анабет сама, ако Пърси загинеше? Как щеше да си прости, ако който и да било от седмината герои си отидеше? Всеки от тях вече бе преживял прекалено много. Дори двете римски хлапета, Хейзъл и Франк, й бяха като роднини, макар на практика да не ги познаваше. В лагер „Юпитер“ Пърси бе разказал за пътешествието им до Аляска, което бе прозвучало толкова зловещо, колкото и собствените преживявания на Пайпър. Освен това от начина, по който Франк и Хейзъл се бяха опитали да помогнат по време на екзорсизма, разбра, че те са храбри и добри хора.
— Легендата, която Анабет спомена — започна тя, — за Знака на Атина… Защо не искаше да говориш за нея? — Страхуваше се, че Джейсън ще я отреже, но той само наведе глава, все едно очакваше въпроса й.
— Пайпс, не знам каква част от нея е вярна и каква не. Легендата обаче намеква за нещо много опасно.
— Опасно за кого?
— За всички ни — мрачно отвърна той. — Историята гласи, че римляните откраднали нещо скъпоценно от гърците. Това станало в древни времена, когато Рим за пръв път завладял техните полиси.
Пайпър зачака, но Джейсън изглеждаше изгубен в мислите си.
— Какво са откраднали? — попита го накрая.
— Не зная — отговори той, — не съм сигурен, че в легиона изобщо е имало някой, който е знаел. Според легендата обаче въпросният предмет бил скрит в Рим. Оттогава децата на Атина ни мразят и винаги са насъсквали събратята си гърци срещу римляните. Както казах, не знам каква част от легендата е вярна…
— Защо просто не кажеш на Анабет? — попита Пайпър. — Тя няма да те намрази изведнъж.
Той я изгледа, все едно му бе трудно да се съсредоточи.
— Надявам се, че не. Но според легендата децата на Атина търсят това нещо от хилядолетия. Всяко поколение богинята избира няколко от децата си, за да го намерят. Те биват водени към Рим от някакъв знак. Знака на Атина.