Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Ако Анабет е едно от тези деца, трябва да й помогнем.
— Може би — поколеба се Джейсън. — Когато приближим Рим, ще й кажа това, което знам. Честно! Но според легендата, поне така, както я знам аз, гърците никога няма да ни простят за това, когато разберат какво сме им откраднали. Те ще унищожат Рим и легиона веднъж завинаги. И като имаш предвид, че според Немезида на града му остават пет дни живот…
Пайпър се загледа в лицето на Джейсън. Той несъмнено бе най-храбрият човек, когото познаваше, но осъзна, че в момента е изплашен. Легендата и идеята, че групата им може да се разпадне, а градът — да загине, го ужасяваше.
Пайпър се запита какво толкова може да е било откраднато от гърците, че да е толкова ценно. Не си представяше, че нещо би могло да настрои Анабет срещу тях. Но, от друга страна, не можеше и да си представи, че би могла да избере да пощади един герой за сметка на друг, а днес едва не го направи на изоставения път. Гея почти бе успяла да я изкуши…
— Съжалявам, между другото — каза Джейсън.
Пайпър избърса остатъка от сълзите си.
— За какво? Ейдолонът бе този, който нападна…
— Не за това. — Малкият белег на горната устна на Джейсън блесна на лунната светлина. Пайпър винаги бе обичала този белег. Малкото несъвършенство правеше лицето му много по-интересно. — Беше глупаво от моя страна да те карам да говориш с Рейна — каза той, — не мислех какво говоря.
— О — погледна Пайпър към небето и се замисли дали майка й, Афродита, не му влияе по някакъв начин. Извинението му звучеше прекалено хубаво, за да е истина.
Не спирай — помоли се тя, но на глас каза само:
— Не се притеснявай.
— Просто… никога не съм имал такива чувства към Рейна — каза Джейсън, — не искам да мислиш такива неща. Няма от какво да се притесняваш, Пайпс.
— Исках да я мразя — призна Пайпър. — Бях толкова уплашена, че ще се върнеш в лагер „Юпитер“.
— Това никога няма да стане. — Джейсън изглеждаше изненадан. — Освен ако не дойдеш с мен. Обещавам.
Пайпър хвана ръката му. Успя да се усмихне, но отново се сети за ужасния ред от пророчеството: Клетва трябва да се спази със сетен дъх.
Джейсън току-що бе направил още едно обещание.
Опита се да не мисли за това. Знаеше, че трябва да се наслади на времето, което има с него. Но погледнеше ли през релинга на кораба, виждаше прерията — черна, тъмна и безкрайна.
Като водата в отражението на кинжала й.
XIII. Пърси
На Пърси не му трябваше корабът да ухае на пилешки хапки. От Лио искаше само шапка срещу сънища.
Тази нощ пак го измъчваха ужасни кошмари. Първо сънува, че отново се е озовал в Аляска и търси орела на легиона. Катереше се по един планински път, но веднага щом спря да си почине, потъна в блатото, или мочурището, както го наричаше Хейзъл. Усети как се дави в калта, без да може да се помръдне или да види нещо.
За пръв път в живота си разбра какво е страх от удавяне.
Това е само сън — каза си. — И аз ще се събудя.
Това обаче не направи изживяването по-малко страшно. Никога през живота си Пърси не се бе плашил от водата. Това бе елементът на баща му. Откакто обаче бе потънал в блатото, бе получил фобия от удавяне. Не смееше да го признае на никого, но сега се изнервяше дори от мисълта да потъне. Знаеше, че това е глупаво. Той не можеше да се удави. Подозираше обаче, че ако не овладее страха си, страхът ще овладее него. Спомни си за приятелката си Талия, която се страхуваше от височините, независимо че бе дете на небесния бог. Брат й Джейсън можеше да лети, като контролираше ветровете. Талия не можеше. Вероятно защото я бе твърде страх да опита. Ако Пърси повярваше, че може да се удави…
Калта в мочурището притисна гръдния му кош. Дробовете му щяха да се пръснат.
Не се паникьосвай — каза си той. — Това не се случва наистина. — И тъкмо когато смяташе, че няма да може да удържи дъха си повече, сънят се промени.
Пърси се озова в огромно мрачно пространство, подобно на подземен паркинг. Редици каменни колони се простираха надалеч във всички посоки и придържаха тавана да не падне. Височината на тавана бе около шест метра. Мангали огряваха помещението и хвърляха червеникава светлина по пода.
Пърси не можеше да види какво има в сенките, но от тавана висяха дървени сандъци, на които имаше надписи като: ПОДПОРИ, ОРЪЖИЯ и КОСТЮМИ. На един дори пишеше: ГРАНАТОМЕТИ. Пърси чу как в тъмнината работят машини. Въртяха се огромни зъбци, през тръби течеше вода.