Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— О, това е лошо — пророни той. — Много, много лошо. — Пърси погледна през масата към Франк и Хейзъл. — Помните ли гиганта Полибот?
— Този, който нападна лагер „Юпитер“ — отвърна Хейзъл, — създаден, за да срази Посейдон. Ти го халоса по главата със статуята на Терминус. Как бих могла да го забравя?
— Сънувах нещо — каза Пърси, — докато летяхме към Аляска. Полибот говореше с горгоните и каза, че иска да ме хванат жив, а не мъртъв. Каза, че му трябвам, за да пролее кръвта ми тогава, когато трябва. Кръвта му ще обагри камъните на Олимп и ще пробуди Майката Земя!
На Пайпър й се стори, че устройствата, контролиращи температурата на стаята, са повредени. Не можеше да спре да трепери. Беше се чувствала по същия начин на магистралата към Топека.
— Смяташ, че гигантите искат да използват кръвта ни… кръвта на двама от нас…
— Не зная — каза Пърси, — но докато не разберем, предлагам на всички да не се даваме в плен.
— Тук мога да се съглася — отвърна Джейсън.
— Но как да сглобим пъзела? — попита Хейзъл. — Знакът на Атина, близнаците, пророчеството на Ела… как се навързва всичко това?
Анабет притисна ръце до ръба на масата.
— Пайпър, ти каза на Лио да поеме курс до Атланта.
— Точно така — кимна Пайпър. — Бакхус ни каза, че трябва да потърсим… онзи, как се казваше?
— Форкис — изстреля Пърси.
Анабет изглеждаше изненадана, сякаш не бе свикнала гаджето й да знае отговорите на подобни въпроси.
— Познаваш ли го?
— В началото не се сетих — сви рамене Пърси, — после Бакхус спомена солена вода и се сетих за нещо. Форкис е стар морски бог отпреди възцаряването на баща ми. Никога не съм го срещал. Предполага се, че е син на Гея. Въпреки това не мога да разбера какво би търсил един морски бог в Атланта.
— А какво търси богът на виното в Канзас? — подхвърли Лио. — Боговете са странни. Така или иначе, трябва да стигнем в Атланта утре по обед, освен ако още нещо не се обърка.
— Не говори така — отвърна тихо Анабет. — Става късно. Трябва да поспим малко.
— Чакайте — каза Пайпър.
Отново всички обърнаха очи към нея. Тя почти изгуби смелост и се запита дали инстинктите не я лъжат. Въпреки това се насили да заговори.
— Има още нещо, което трябва да свършим — каза тя. — Ейдолоните са все още сред нас. Тук, в тази стая.
XII. Пайпър
Пайпър не можеше да обясни откъде знае това. Историите за фантоми и измъчени души, които не могат да напуснат нашия свят, винаги я бяха плашили. Баща й обичаше да се шегува с индианските легенди на дядо Том от резервата. Когато обаче й разкажеше такава история, Пайпър не можеше да я забрави, дори и когато двамата бяха в голямото си имение с изглед към Тихия океан в Малибу. Духовете в историите на индианците чероки винаги бяха неспокойни. Те често се губеха по пътя към света на мъртвите или оставаха с живите от обикновен инат. Понякога дори не разбираха, че са мъртви.
С времето Пайпър бе научила, че историите на чероките не са много различни от гръцките митове. Ейдолоните й напомняха на призраците от легендите на баща й. Тя чувстваше, че те са тук, просто защото никой не ги бе изгонил.
Когато свърши обясненията си, останалите я загледаха притеснено. Горе на палубата тренер Хедж пееше нещо, което звучеше като „Добре дошъл във флота“, а Блекджак тропаше с копита и цвилеше възмутено.
Най-накрая Хейзъл издиша.
— Пайпър е права.
— Как можеш да си сигурна? — попита Анабет.
— Срещала съм ейдолони — каза Хейзъл — в Подземния свят, когато бях… сещате се.
Мъртва.
Пайпър бе забравила, че Хейзъл живее втори живот. Тя също бе нещо като… прероден дух.
— Значи — прокара ръка през косата си Франк, все едно духове се бяха настанили върху скалпа му — смяташ, че тези създания витаят в кораба или…
— Витаят в някои от нас — довърши Пайпър. — Не можем да сме сигурни.
— Ако това е вярно… — сви юмрук Джейсън.
— Трябва да вземем мерки — каза Пайпър. — Мисля, че мога да се оправя с тях.
— Как? — попита Пърси.
— Просто ме слушайте, става ли? — пое си дълбоко въздух Пайпър. — Слушайте всички.
Пайпър срещна очите на всеки от тях един по един.
— Ейдолони — каза тя с очароващия си глас, — вдигнете ръце.