Знакът на Атина

Пайпър не знаеше какво означава това, но Франк залитна, все едно са го ударили в стомаха. Той извади стрела от колчана си. Ръцете му трепереха.

— Срещал съм и по-лоши неща от вас. Щом искате битка…

— Франк, недей — изправи се Хейзъл.

Джейсън изтегли меча си.

— Спрете! — нареди Пайпър, но гласът й потрепера. Губеше вяра в плана си. Бе успяла да призове ейдолоните, но какво щеше да прави сега? Ами ако не успееше да ги убеди да се махнат? Ако станеше нещо, ако се пролееше кръв? Щеше да е по нейна вина. Дочу как Гея се смее в крайчеца на ума й.

— Вслушайте се в гласа на Пайпър — посочи Хейзъл към меча на Джейсън. Златното острие натежа в ръката му и се залепи за масата.

Джейсън отново седна.

Пърси изръмжа така, както не го бе правил никога.

— Дъще на Плутон, ти контролираш благородните метали, но не и нас, мъртвите.

Анабет се протегна към него, сякаш за да го хване, но Хейзъл й даде знак да отстъпи.

— Чуйте ме, ейдолони — каза рязко Хейзъл. — Мястото ви не е тук. Аз не мога да ви командвам, но Пайпър може.

С тези думи тя се обърна към Пайпър. Изражението й бе красноречиво:

„Опитай отново. Можеш да го направиш!“.

Пайпър събра кураж и погледна право към Джейсън — право в очите на нещото, което го контролираше.

— Ще напуснете тези тела — повтори Пайпър с още по-голяма сила.

Лицето на Джейсън се напрегна. По челото му изби пот.

— Ние… ние ще напуснем тези тела.

— Ще се закълнете в река Стикс, че никога повече няма да стъпвате на този кораб — продължи Пайпър — и никога повече няма да обсебвате който и да било член на екипажа му.

Лио и Пърси изсъскаха.

— Ще се закълнете в река Стикс! — настоя Пайпър.

Настана мълчание. Тя чувстваше как волите им се борят с нейната. След това и трите ейдолона заговориха заедно в един глас:

— Заклеваме се в реката Стикс.

— Вие сте мъртви! — каза Пайпър.

— Ние сме мъртви — съгласиха се те.

— А сега се махайте.

И трите момчета залитнаха напред. Лицето на Пърси потъна в пицата му.

— Пърси! — хвана го Анабет.

Пайпър и Хейзъл хванаха Джейсън, който тръгна да пада от стола си. Лио нямаше този късмет. Той падна към Франк, който не предприе никакви действия, и тупна на пода.

— Ау! — извика Лио.

— Добре ли си? — попита го Хейзъл.

Той се изправи. Имаше спагети на челото си, които изписваха цифрата 3.

— Стана ли?

— Да — отвърна Пайпър, сигурна в правотата си. — Не мисля, че ще се върнат.

— Това означава ли — премигна Джейсън, — че вече ще спрете да ме удряте по главата?

Пайпър се разсмя. Цялата й нервност изчезна.

— Хайде, Светкавичко. Време е да подишаш малко чист въздух.