Домът на Хадес

Превърна се в делфин и скочи в канала. Надяваше се, че катоблепоните не умеят да плуват. Изглеждаше, че не горят от желание да го последват и той не ги обвиняваше. Каналът бе отвратителен — миризлив, солен и топъл като чорба, — но Франк храбро заплува между гондолите и моторниците, като спираше само колкото да писука обиди към чудовищата, които го следваха по тротоарите. Когато стигна най-близкия док, отново се превърна в човек, намушка няколко катоблепони, за да разгневи останалите, и се затича.

И така до безкрай.

Постепенно изпадна в нещо като транс. Привлече още чудовища, разпръсна цели тълпи туристи и поведе вече огромното стадо катоблепони по криволичещите улици на стария град. Когато му трябваше да избяга бързо, или се гмуркаше в канала като делфин, или политаше нависоко като орел. Никога обаче не оставяше преследвачите си да изостанат. Винаги, щом усетеше, че чудовищата губят интерес, се спираше на покрива, сваляше лъка си и застрелваше няколко катоблепса в центъра на стадото. Развърташе отровното си ласо и започваше да засипва чудовищата с обиди за лошия им дъх. Те направо побесняваха.

А после гонитбата продължаваше.

Често се налагаше да се връща назад. Загуби представа къде се намира. Веднъж се озова зад собствените си преследвачи. Трябваше да е изтощен, но някак намери сила да продължи. Това беше добре. Най-трудното тепърва предстоеше.

Той забеляза няколко моста, но някакси почувства, че не те са нужното му място. Един бе твърде издигнат и изцяло покрит. Нямаше да може да прекара чудовищата през него. На друг имаше прекалено много туристи. Дори чудовищата да не обърнеха внимание на смъртните, отровният газ нямаше да им се отрази добре. А колкото по-голямо ставаше стадото, толкова по-вероятно ставаше смъртните да бъдат изблъскани в канала или стъпкани.

Най-накрая Франк намери мястото, което му трябваше. Точно пред него, отвъд един голям площад, имаше дървен мост, минаващ над един от най-големите канали. Беше дълъг около петдесет метра и представляваше голяма решетка под формата на дъга, наподобяваща релсите на старите скоростни влакчета.

С орловия си поглед Франк видя, че от другата страна няма чудовища. Явно всички катоблепони във Венеция се бяха присъединили към стадото. То изблъскваше туристите от пътя си, а хората крещяха и бягаха. Може би си мислеха, че са попаднали насред гигантско кучешко надбягване.

По моста нямаше хора. Беше перфектен.

Франк падна като камък и се превърна отново в човек. Застана точно в средата на моста, там, откъдето най-лесно можеше да удържи чудовищата.

А след това хвърли примамката от корени зад себе си.

Когато първите катоблепони стигнаха основата на моста, Франк изтегли меча на Хейзъл.

— Елате! — извика той. — Искате да видите колко струва Франк Занг? Сега е моментът!

Осъзна, че не крещи само на чудовищата. Изливаше трупаните седмици наред страх, гняв, срам. Гласовете на Марс и Арес закрещяха заедно с него.