Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Когато Бог ѝ отнел сина в самолетната катастрофа, Матилд не се усъмнила в неговото милосърдие. Това може да ви се стори странно, но през всичките тези години научих, че изпитанията засилват вярата. Странно, но Божията несправедливост подтиква вярващите към покорство, както и наказанието предизвиква подчинение... Особено несправедливото наказание, което избира жертвата си наслуки и за пример на останалите. Така Матилд дьо Карвил приела наказанието, облякла се в траур и се заела да изкупва греха си. Имала доверие не само в Божията справедливост, но също и в човешката, тъй като божественото пророчество осветява делата на смъртните.
Въпреки това, когато съдия Вебер оповестил смъртта на внучката ѝ, Матилд за първи път през живота си изпитала съмнение. О, не, не се усъмнила в Божията справедливост, а само в човешката. Също и в съпруга си.
Вярата ѝ се видоизменила.
Тя не се разклатила, напротив, станала дори по-силна от преди. Но претърпяла промяна. Вече не била просто съзерцателна, пасивна и подчинена на висшата воля. От този момент Матилд дьо Карвил приела, че тя е посредник между Бога и хората, че вярата ѝ e нейната сила и нейното оръжие. Сметнала, че именно вярата насочва постъпките ѝ, че тя има само една мисия – божествената, и че следователно трябва да действа.
Зная много добре докъде могат да доведат човека такива разсъждения и на какви въображаеми идеали може да стане жертва той. В четирите краища на света хората се убиват взаимно заради богове, които не са поискали нищо от тях. Сърбал съм тази попара в по-раншния ми живот, преди да стана частен детектив...
За щастие на Матилд дьо Карвил преходът станал полека и без сътресения. Поне така смятам. През 1981 година тя просто преценила, че някои хора са глухи за Божиите заповеди и че ако Бог ѝ е дал толкова пари, несъмнено е сторил това не за да се противопостави на решението ѝ да ги използва с цел да промени настоящите порядки.
Така че, придобила сила от новите си убеждения, Матилд дьо Карвил взела две зряло обмислени решения.
Второто се отнася до мен. А първото ѝ решение било да се срещне с Никол Витрал през онази майска вечер на морския бряг в Диеп. Никол Витрал си спомняше още за тази среща, когато я видях двадесет месеца по-късно – помнеше всяка дума, всяко кратко мълчание.
Никол Витрал с безкрайно недоверие и подозрение гледала как към нея се приближава Матилд дьо Карвил. Инстинктивно затворила дрехата си, за да скрие наполовина оголените си гърди. Двете жени се били срещали и измервали с поглед при разпитите на свидетели по време на делото и на последното заседание. Но сега всичко било различно. Никол знаела правата си. Емили била нейната внучка. Никой, пък бил той и Дьо Карвил, не можел да направи нищо. Фактът бил факт. По тази и само по тази причина решила да изслуша Матилд дьо Карвил.
Матилд дьо Карвил застанала пред фургона. Никол Витрал била вътре и стърчала над нея с цели двадесет сантиметра. Гласът на госпожа Дьо Карвил не издавал никакво вълнение:
– Госпожо Витрал, ще говоря направо. Има траур, който се носи по-трудно от всички останали. Решението на съдия Вебер е смъртна присъда! За да върне живота на едно дете, той уби друго...
Никол Витрал раздразнено махнала с ръка, сякаш искала да каже, че се е затворила в себе си и не иска да я безпокоят. Матилд дьо Карвил леко повишила глас:
– Не, не! Моля ви, не ме прекъсвайте. Днес човек не си дава ясна сметка за положението. Така ще е и след месец. Вие ще отглеждате бебето, а Лиз-Роз ще живее в паметта ни. Но какво ще стане след пет години, след десет години, след двадесет години? Лиз-Роз няма да е живяла, няма да е играла, няма да е ходила на училище... А Емили ще живее... Всички ще са забравили катастрофата, ужасното съмнение. Тя винаги ще бъде Емили Витрал. Дори да не е била Витрал, ще стане Витрал. На никого няма да му пука за инцидента след раждането ѝ.