Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Накъде води? — посочи Форестър към пътя.
— Към морето. Това е.
Форестър прескочи оградата, последван от Бойер и останалите, които все пак проявиха далеч по-малка пъргавина и готовност. Детективът сега стоеше точно на мястото, където колата беше паркирала. Странно беше да спреш тук, ако отиваш към залива. До водата оставаха още няколкостотин метра. Тогава защо не са ги изминали с колата, а са я оставили тук? Да не би да са искали да се поразходят? Очевидно не, следователно бандата беше търсила нещо друго.
Форестър се покатери върху дървената ограда, за да огледа от високо. Наоколо се виждаха само поля, песъчливи ливади, някакви каменни стени и начумереното море. Единственото по-интересно нещо беше в полето от другата страна на пътя, където Форестър забеляза няколко ниски могилки пръст и изправени камъни.
Форестър слезе от оградата и отиде до Харнаби, който все още дишаше тежко.
— Какви са онези могили? — запита детективът.
— Ами… — усмихна се несигурно Харнаби. — Щях да го спомена така или иначе. Много хора не знаят, но това е гробището „Баладул“. Тук през XI в. са погребвани викинги. Разкопавано е през 40-те години на миналия век. Намерили обичайните неща като брошки и украшения, но имало и още нещо…
— Какво?
— Намерили и скелет.
Харнаби се впусна в подробности и разказа за разкопките по време на войната, когато учените открили цял запазен викингски кораб, пълен с бижута, украшения и мечове. Натъкнали се и на скелет на викингски воин.
— Имало и доказателства за човешко жертвоприношение. В краката на воина археолозите открили тялото на младо момиче. Тя най-вероятно е била жертвата.
— Как са разбрали?
— Защото е била погребана без никакви дарове за отвъдното. И е била удушена. Викингите доста си падали по жертвоприношенията и имали обичай да убиват млади робини, за да почетат някой велик воин.
Форестър усети как застава нащрек и започва да мисли по-бързо. Погледна Бойер, взря се в далечните сиви вълни и отново се обърна към помощника си.
— Ритуално жертвоприношение — каза той най-после. — Бойер, това е! Ритуално човешко жертвоприношение.
Бойер изглеждаше объркан.
— Помисли само — започна да обяснява Форестър, — имаме човек, погребан жив с главата надолу в земята. Имаме и още един, чиято глава е била обръсната, а езикът му е бил отрязан. И по двете тела с нож са изрязани ритуални знаци…
— А сега и Баладул — допълни Харнаби.
Форестър кимна в съгласие. После прескочи отново оградата и отиде при могилките и камъните в полето отсреща. Обувките му бяха съсипани от калта, но не му пукаше. Чуваше шума на вълните откъм плажа и усещаше острия вкус на солта от океана. Под краката му викингите бяха заровили млада жена, която е била ритуално удушена. А онези мъже, онези убийци, бяха дошли точно тук само няколко часа преди сами да убият и да принесат жертва.
Умът на Форестър работеше трескаво, частите на пъзела започваха да идват на местата си. Детективът дишаше дълбоко в тежкия влажен въздух, а над главата му облаците се гонеха, носени от вятъра над развълнуваното и тъмно Ирландско море.
20
Ленд ровърът ускори по черния път от Согматар към главното шосе за Шанлъурфа. Около 20 минути караха в мълчание покрай старото корито на потока, а Кристин не отлепяше очи от пътя и ръце от волана.
Роб не сподели с нея прозрението си за смисъла на числата. Първо искаше да намери доказателството за себе си, но за това щеше да му е нужна книга, а може би и компютър.
Докато се върнаха в града, денят почти бе отминал и до смрачаване оставаше не повече от час. Шанлъурфа видимо се беше оживил. Щом навлязоха в центъра, веднага спряха пред апартамента на Кристин, хвърлиха прашните якета върху плетения стол и се настаниха на дивана.
— Смяташ ли, че трябва да хвана самолета за вкъщи? — запита изведнъж Кристин без никакви предисловия.
— Какво? Защо?
— Разкопките приключиха. След месец ще ми спрат и заплатата. Вече мога да си ходя.
— Без да разбереш какво се е случило с Франц?
— Да. — Тя погледна през прозореца. — Той е… мъртъв. Дали просто да не приема този факт?
Навън слънцето залязваше. Из древния Урфа се носеше призивът на мюезините. Роб стана, отиде до прозореца, отвори го и погледна към улицата. Продавачът на краставици караше колелото си по тротоара и гръмогласно хвалеше стоката си. До шоурума на „Хонда“ отсреща се бяха събрали група забулени жени, които говореха по мобилните си телефони през фереджетата. Изглеждаха като сенки, като духове. Скърбящите съпруги на смъртта.