Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Той се върна до дивана и погледна Кристин.
— Не мисля, че трябва да си тръгваш. Все още не.
— Защо не?
— Мисля, че знам какво означават числата.
Лицето на Кристин не трепна.
— Покажи ми.
— Имаш ли Библия? Английска.
— На онази полица.
Роб отиде до рафтовете и огледа гръбчетата на томовете — поезия, изкуство, политика, археология, история… Още археология. Ето я. Роб извади голямата стара черна Библия. Хубаво издание с одобрен от църквата превод.
В същото време Кристин се пресегна, взе бележника на Брайтнер от бюрото и го отвори.
— Така — каза Роб, — надявам се, че съм прав. Мисля, че съм прав. Сега ще видим. Казвай ми числата от бележника и ми обяснявай до какво са написани.
— Добре, значи… двадесет и осем. Стои до стрелка на компас, сочи на изток.
— Не, казвай числата отделно. Две-осем.
Кристин погледна Роб объркано, но и някак развеселено.
— Добре. Две-осем. До стрелка, сочеща на изток.
Роб отвори Библията на „Битие“, разгърна тънките, почти прозрачни листове, намери точната страница и проследи с пръст плътните колони с текст.
— Глава 2, стих 8. 2:8 „Битие“. „И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.“
Роб зачака. Кристин се втренчи в Библията.
— На изток, в Едем? — прошепна тя след малко.
— Кажи друго число.
Кристин разгледа тефтера на Брайтнер.
— Две-девет. До едно дърво.
Роб се върна на същата страница от Библията и прочете:
— Книга „Битие“. Глава 2, стих 9. 2:9 „И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.“
— Две-едно-нула. Две-десет. До криволицата, която прилича на река.
— Линията, която се превръща в четири реки?
— Да.
Роб погледна в Библията.
— Глава 2, стих 10. „И река изтичаше от Едем да напоява градината, отдето се разклоняваше и стана на четири главни реки.“
— Господи! — възкликна Кристин. — Прав си!
— Да опитаме още нещо, за да сме сигурни. Кажи някое друго число, от по-големите.
Кристин обърна на последната страница от бележника.
— Така, ето, някои от големите числа са в края. Единадесет-тридесет и едно?
Роб прелисти страниците и зачете, като се чувстваше като свещеник зад амвона.
— „Битие“. Глава 11, стих 31. „И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Аранови син, и снаха си Сара, жената на сина си Аврама, та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя, и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.“
— Харан?
— Харан. — Роб замълча и седна до Кристин. — Да опитаме с още някое число, някое от онези до рисунките.
— Ето тук има едно до рисунка, прилича на куче или на прасе… или на нещо друго…
— Кое е числото?
— Двеста и деветнадесет. Значи, две-деветнадесет.
Роб откри съответния текст.
— „И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.“
Апартаментът потъна в тишина. Роб чуваше как продавачът на краставици вика по прашните улици под прозорците. Кристин напрегнато се взря в журналиста.
— Брайтнер е мислел, че разкопава…
— Да. Райската градина.
Двамата се втренчиха един в друг.
21
В лондонския си офис Форестър търсеше информация за човешките жертвоприношения. Кафето му стоеше на бюрото до снимките на децата му. На едната синът му беше хванал плажна топка, а на другата дъщеря му, пясъчноруса, грееше от щастие. Тази снимка беше направена точно преди смъртта й.
Понякога, когато черното куче на депресията сякаш го давеше за гърлото, Форестър обръщаше снимката на дъщеря си или я захлупваше върху бюрото. Болката беше твърде силна, пробождаше го. Дори мисълта за дъщеря му понякога караше Форестър да изпитва остра болка в гърдите, сякаш беше счупил ребро и то се забиваше в белите му дробове. Болката го обземаше и му се искаше да вие от нея.