Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Роб изслуша Кристин със смътно, но натрапчиво чувство на неудобство. Опря се на колата и се замисли. Сещаше се за все повече моменти от детството си. Баща му, четящ Книгата на мормоните, чичовците му, цитиращи Еклесиаста — „Весели се младежо, в младостта си“. Това беше единственият ред от Библията, който някога му беше харесвал истински. Той го произнесе на глас и добави:
— Ами жертвоприношението? Заколението на собствения му син. — Той потърси потвърждение в интелигентното лице на Кристин.
— Спомням си, заколението на Исак — кимна археоложката. — Пророкът Аврам щял да заколи собствения си син като жертвоприношение. Жертвоприношение, изискано от Йехова. Но Бог възпрял ножа му.
— Виж ти. Доста добра постъпка от страна на стареца.
Кристин се засмя.
— Тук ли искаш да стоим, или да те заведа на още по-необичайно място?
— Хей, та ние сме тръгнали да скитаме!
Двамата скочиха в колата, Кристин включи на скорост и потеглиха бързо. Роб се отпусна в седалката и се загледа в пейзажа, който бързо потъваше в облака прах. Редицата ерозирали хълмове често се прекъсваше от странни полуразрушени сгради или от разпадащите се стени на някой османски замък. Понякога се вдигаше прашна вихрушка и като малък смерч се понасяше самотно из пустошта. След това пейзажът опустя още повече. Пътят стана по-каменист, синьото пустинно небе потъмня и придоби тъмновиолетов оттенък. Жегата беше почти непоносима. Колата се тресеше през избледнелите жълти възвишения и по горещите дълбоки коловози. Безкрайната равнина нарядко се нарушаваше от някое дърво.
— Согматар — каза най-после Кристин.
Наближаваха малко село, просто няколко каменни постройки, изгубени в тиха, пуста долина насред ожарената от слънцето, но величествена пустиня. Пред една от постройките нелепо беше паркиран голям джип, имаше и още няколко коли. По пътищата и дворовете обаче хора нямаше. Мястото веднага напомни на Роб — по някакъв странен начин — за Лос Анджелис — големи коли и вечно слънце. Но не се виждаше жив човек. Като град, поразен от чума.
— Някои богати жители на Урфа имат вили тук — каза Кристин. — Но иначе живеят кюрди.
— Защо, по дяволите, някой би искал да живее тук?
— Атмосферата е поразителна. Ще се убедиш.
Те излязоха от колата и прашната топлина ги лъхна като отворена пещ. Кристин поведе, като се катереше през рушащи се стени и намираше пътека покрай разпилени мраморни блокове, покрити с барелефи. Някои от тях приличаха на латински букви.
— Да — изпревари следващия му въпрос тя, — римляните са били тук, асирийците също. Всички са минали по реда си.
Приближиха се до голяма тъмна дупка в стара и много ниска сграда, буквално изсечена в повърхността на скалата. Влязоха в схлупената постройка и очите на Роб свикнаха със сумрака едва след няколко секунди.
Вътре вонеше на кози тор. Миризмата беше остра, въздухът — влажен, всичко излъчваше кошмарна воня.
— Това е езически храм. На боговете на луната — обясни Кристин и посочи към няколко грубо издялани фигури по стените, едва видими в сенките. — Това е лунният бог. Ето и рогата му, виждаш ли? Извити са като сърпа на новата луна.
Силно ерозиралото изображение имаше нещо подобно на шлем — два рога описваха полукръг върху главата му. Роб положи длан върху каменното лице. Беше топло и странно лепкаво. Той дръпна ръката си. Разлагащите се изображения на мъртвите богове го гледаха с изронените си очи. Вътре беше толкова тихо, че Роб чуваше как бие собственото му сърце. Шумът на света навън едва се долавяше, дочуваше се само дрънченето на звънците на козите и свиренето на пустинния вятър. Горещите слънчеви лъчи биеха във вратата и от тях мрачната стая изглеждаше още по-тъмна.
— Добре ли си?
— Да, да. Добре съм…
Тя пристъпи към отсрещната стена.
— Храмът датира от второто столетие след Христа. Християнството е превземало района, но тук все още са почитали старите богове с рогата. Това място ми харесва.
Роб се огледа.
— Много е хубаво. Трябва да си купиш имот.
— Винаги ли си саркастичен, когато се чувстваш дискомфортно?
— А кафе със сметана ще си поръчаме ли?
Кристин се изкикоти.
— Искам да ти покажа още нещо.
Тя го изведе от храма и Роб изпита сериозно облекчение, когато излязоха от лепкавия смрадлив мрак. Тръгнаха нагоре по един сипей, покрит с гореща прах. Роб се обърна за миг, за да си поеме дъх, и видя, че от една от къщичките ги гледа дете. Мъничко тъмно личице надничаше иззад счупеното стъкло на прозореца.