Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на сътворението
Тайната на сътворението - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на сътворението

Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:

Зловеща тайна, скрита в продължение на хилядолетия.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 153
Перейти на страницу:

Болката беше пронизваща. Форестър захлупи снимката върху бюрото и прекрачи през прага.

В коридора се сблъска с Бойер, останал без дъх, превъзбуден.

— Сър, мисля, че намерихме нещо!

— Какво?

— Тойотата. Черната тойота.

— Къде?

— В Хейшъм, сър. В Ланкашър.

— Кога…

— От два дни е там.

22

Роб и Кристин седяха в чайната до езерата на Аврам. Светложълтите камъни на джамията „Мевлид Халил“ просветваха на утринната светлина, а светлите им очертания се отразяваха във водата.

Двамата бяха прекарали предишната вечер, като проучваха теорията за Едемската градина поотделно. Кристин беше зад лаптопа в апартамента си, а Роб се настани в интернет кафето. Така щяха да си разпределят времето и задачите и да намерят повече материали. Сега се срещаха, за да обсъдят новите си предположения. Бяха избрали да дойдат тук заради анонимността, сред тълпите се чувстваха по-сигурни. Около тях се разхождаха групи приятели и войници отпускари, а децата държаха майките си за ръка, трупаха се около езерото да гледат шараните и ядяха кюфтета от овче месо. Единственото дразнещо нещо беше паркираната наблизо полицейска кола, но тя беше спряла дискретно встрани, почти в ъгълчето на чайната градина.

Роб си припомни как стигна до прозрението. Докато бяха в Харан и Согматар, разговаряха за библейската книга „Битие“, а Кристин спомена и легендата за Адам и Ева. Роб осъзна, че тази комбинация сигурно беше извикала в главата му спомените за баща му, четящ Библията, и това му беше помогнало да изтълкува подредбата на числата. Глава x, стих y. Едното число следва другото. Но сега трябваше да проверят това хрумване по-цялостно и да сравнят бележките си от проучванията с предположенията.

— Така — Роб отпи глътка чай, — нека повторим. Знаем, че селското стопанство води началото си от тук. По тези места са първите в света данни за земеделие. Точно около Гьобекли, около 8000 г. пр.н.е., нали?

— Да. И знаем приблизително къде и кога за пръв път се е обработвала земята.

— Поради археологическото доказателство — „одомашняването е шок за организма“. Това го прочетох в онази книга в твоя апартамент. Костната структура на човека се променя, те стават по-дребни и не така здрави…

— Да — съгласи се колебливо Кристин, — човешкото тяло се адаптира към режим на хранене с по-малко протеини и към по-трудния живот. Вследствие от това скелетът се променя, а физиката вече не е така груба. Наблюдавала съм подобни примери из много обекти.

— Значи ранното одомашняване е изпитание. Опитомените животни в началото също са по-мършави.

— Да.

— Но… — Роб се наведе през масата. — Когато 8000 г. пр.н.е. започва първото одомашняване на животните, местният пейзаж и климат точно по тези места също започват да се променят, прав ли съм?

— Да, дърветата са изсечени, почвата ерозира и е отнесена от водата и вятъра, а районът става много сух, какъвто е и сега. А преди това е бил… райски. — Кристин се усмихна, сякаш се отнесе нанякъде. — Помня как Франц говореше за Гьобекли такова, каквото е било. Веднъж го нарече prachtvolle Schafferegion — тучна пасторална област. Тук е имало гори, поляни и ливади, пълни с дивеч и ядливи диви треви. Но след това земеделието започва да се налага и климатът се променя. И мястото е запустяло, което е налагало дори още по-тежка работа.

Роб извади бележника си и прочете:

— „… то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.“ Битие, глава 3, стих 17. Три-седемнадесет.

Кристин разтри слепоочията си с пръсти, изглеждаше уморена, а това за нея беше необичайно. Но след това се съвзе, отърси се и продължи нататък.

— И преди съм чувала тази теория — че историята за грехопадението и райската градина всъщност е спомен, останал в паметта на народите.

— Един вид метафора?

— Да, според някои е така. Ако погледнеш от определен ъгъл, историята за Едем описва нашето минало на ловци събирачи, когато сме имали време да бродим сред дърветата, да берем плодове и да събираме ядливи треви… Като голите Адам и Ева в Рая. Но след това сме започнали да обработваме земята и животът е станал по-тежък. И сме били изгонени от Едем.

Роб хвърли поглед към двама мъже, хванали се за ръка, които вървяха по мостчето над поточето и идваха към чайната.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)