Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— По дяволите, само погледнете.
— Трябваше да дойдеш с галоши, Бойер.
— Нямах представа, че ще се правим на туристи, сър. Мога ли да пиша обувките като служебен разход?
Форестър беше доволен, че може да се засмее.
— Ще видя какво мога да направя.
Един от полицаите с бели шлемове, които придружаваха Хейдън, почука на вратата на фермата. Отвори им изненадващо млада жена. Форестър се зачуди защо думата „фермер“ винаги се свързва с образа на човечец на средна възраст, нарамил мотика или двуцевка. Домакинът им сега бе симпатяга на няма и двадесет и пет години.
— Здравейте, здравейте. Заместник…
— Заместник-началник на полицията — допълни Хейдън. — Да. А вие трябва да сте Гари?
— Аха, Гари Спелдинг. Говорихме по телефона. Влизайте, момчета. Времето е ужасно!
Всички се натъпкаха в топлата, гостоприемна кухня с чамова ламперия. На масата имаше голяма чиния със сладкиши и Бойер захапа един с ентусиазъм.
Форестър внезапно се притесни от хората, които беше довел със себе си. Петима души бяха твърде голяма група, но пък всички искаха да разберат каква е следата и какво е видял Спелдинг. Докато той заразказва с охота, съпругата му поднесе с усмивка два чайника чай. През следобеда на убийството Гари поправял порта във фермата. Свършил си работата и тъкмо щял да се връща вкъщи, когато видял „нещо необичайно“. Форестър остави чая си да изстине, докато слушаше.
— Беше голям, лъскав автомобил, 4Т4. Един от онези фукливи джипове за богаташи.
— Къде точно го видяхте? — живо се наклони над масата Хейдън.
— На пътя в края на фермата. „Роуд Баладул“.
— Знам го — намеси се Харнаби.
— Разбира се, тук понякога идват и туристи. Плажът е точно отзад. Но тези типове бяха различни…
Спелдинг завъртя чая в чашата си и се усмихна към Хейдън.
— Петима млади мъже. С якета на мобилния оператор.
— Моля? — не разбра Бойер.
— Всички носеха широки зелени якета със знака на „Манкс Телеком“. Това е местният мобилен оператор.
— И какво правеха? — пое разпита Форестър.
— Просто се мотаеха около нивите ми. И си помислих, че това е странно. Доста странно, да. — Спелдинг сръбна малко чай. — Най-малкото, защото тук, долу, няма антени и мобилни клетки и затова няма и покритие. Това е мъртва зона за мобилните телефони. Затова се почудих какво ли правят тук. А и петимата бяха млади. Младежи. Но беше почти тъмно, а и доста студено, значи не бяха дошли да карат сърф.
— Говорихте ли с тях?
— Ами, щях, но… — Спелдинг леко се изчерви. — Като за начало, вървяха през фермата ми. Но когато се приближих, така ме изгледаха, че…
— Как ви изгледаха?
— Лошо. Някак… — Фермерът пламна. — Някак лошо. Втренчиха се в мен. Затова реших, че ще е по-добре да съм дискретен. Постъпих доста страхливо, съжалявам. Но след това видях пресконференцията по новините и се зачудих…
Заместник-началникът на полицията Хейдън допи чая си и погледна Форестър. После отново насочи вниманието си към Спелдинг.
През следващия половин час получиха от фермера и останалата информация. Описание на мъжете — всичките високи и млади. Описание на колата — черна, високопроходима „Тойота Ленд круизер“, но Спелдинг не успя да се сети за регистрационния номер. Но поне сега имаха следа. Най-после бяха направили пробив. Форестър знаеше, че най-вероятно точно това са хората, които търсят. Да се преструват на работници от телекомуникационната компания беше добро прикритие. Телефонни антени и клетки има навсякъде, всеки иска да има покритие двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата. Може да работиш и късно през нощта, без да предизвикаш ничие подозрение — „Имаме повреда в мрежата“.
Но бандата беше слязла на място, където няма покритие. Защо? Дали пък това не беше първата им грешка? Форестър се почувства обнадежден. В тази работа е нужен и малко късмет и може би точно сега му беше провървяло.
Разпитът беше завършен, а чайниците — празни. Навън свъсените сиви облаци се бяха поразкъсали и по мокрото поле се виждаха бегли слънчеви отблясъци. Полицаите се запътиха заедно с фермера към „Баладул Роуд“, като внимателно повдигаха крачолите си, за да не се изкалят.
— Ето тук беше — каза Спелдинг. — Тук ги видях.
Всички огледаха неравното кално поле, оградено от тесен черен път. Една крава наблюдаваше Бойер с типичния си тъжен поглед. Зад нея се виждаха сивият пясък и студените сиви вълни на морето, тук-там присветваше слънчев отблясък.