Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Храмът на Венера — обяви Кристин, щом се изкатери по последната стръмнина.
Роб издрапа по последните метри от сипея и се изправи до нея. Тук горе вятърът беше по-силен, но също така изпепеляващо горещ. Виждаше се на километри наоколо. Пейзажът беше потресаващ — километри и километри безкрайна пустош, изтляла под лъчите на слънцето. Умиращи хълмове от струпани мъртви скали. Възвишенията бяха белязани от черните отвори на пещери. Роб предположи, че това са още храмове и езически светилища, кое от кое по-запуснати и разрушени. Той погледна към повърхността, на която бяха стъпили, и видя, че това е под на храм, останал под открито небе.
— И кога е било построено всичко това?
— Най-вероятно от асирийците или от ханаанците. Никой не знае със сигурност. Много е старо. Гърците са го завладели, след тях и римляните. Със сигурност е било място за човешки жертвоприношения. — Тя посочи към улеи, издълбани в скалата под краката им. — Виждаш ли. Това е, за да се оттича кръвта.
— Ясно…
— Всичките ранни религии от Леванта са били големи почитатели на жертвоприношенията.
Роб погледна към хълмистата пустиня и селцето долу. Детето зад счупеното стъкло го нямаше, прозорецът зееше празен. Едната от колите се движеше по пътя и излизаше от Согматар. Пътят се виеше край стара, сега пресъхнала река, край руслото на една мъртва река.
Роб си представи какво е да те принесат в жертва на това място. Краката ти са завързани с груб сезал, ръцете извити зад гърба, а в лицето си усещаш смрадта от дъха от свещеника. А след това острата болка от ножа, който се забива между ребрата ти…
Той пое дълбоко дъх и с китка изтри потта по челото си. Беше време да си ходят. Махна по посока на колата, Кристин кимна и двамата се спуснаха към чакащия ги ленд ровър. По средата на склона Роб спря и се втренчи в хълма.
И внезапно разбра. Беше открил какво значат числата.
Числата от бележника на Брайтнер. Знаеше какви са.
19
Времето все още беше мрачно. Оловносивото небе беше навъсено като зеленото, брулено от вятъра поле под него. Бойер, Форестър и Алисдер Харнаби седяха в голяма, тъмна на цвят кола и се носеха на юг през остров Ман. Пред тях се движеше друг тъмен автомобил, в него бяха заместник-началникът на полицията Хейдън и колегите му.
Форестър беше неспокоен. Времето минаваше и изтичаше като пясък от шепите му. А всяка загубена минута ги приближаваше към следващия ужас и неизбежното следващо убийство.
Той въздъхна тежко, почти ядосано. Но поне работеха по нещо и имаха добра следа. Някакъв фермер забелязал нещо необичайно в затънтеното ъгълче на острова доста по на юг, близо до Касълтаун. Форестър нетърпеливо убеди Алисдер Харнаби да дойде с тях за разпита, тъй като усещаше, че човекът може да им даде още информация. Да им покаже историческата гледна точка, която явно беше важна.
Но преди всичко го интересуваше какво знае журналистката от Си Ен Ен, Бойер нямаше търпение да му разкаже. Финландецът обясни, че Анджела Дарвил дочула за случая от „Крейвън стрийт“ от някакъв драскач от „Ивнинг Стандарт“.
— И свързала нещата — кимна Форестър. — Звучи правдоподобно.
— Да, така е, сър. Но тя спомена и още нещо. Явно е имало още един подобен случай в щата Ню Йорк и в Кънектикът. В Нова Англия.
— Колко подобен?
— Същия вид жестоко мъчение.
— Звездата на Давид?
— Не точно, но е имало разрези по кожата. И одиране. Тя го определи като един от най-жестоките случаи, които е отразявала.
Форестър се облегна назад и погледна през прозореца. От всички страни се простираха ниски, матовозелени хълмове. Провинциалната пустош се накъсваше от малки ферми и от ниски, прегърбени дръвчета. Клоните им бяха превити, огънати в причудливи форми от постоянния вятър. Пейзажът го върна към спомена за един уикенд, прекаран някога в Скай. В тези гледки имаше меланхолична красота, която навяваше тежка и постоянна тъга. Форестър помисли за дъщеря си и попита:
— Кой е извършил онези убийства?
— Така и не е установено. Но е странно — имам предвид съвпаденията и…
Пред тях пътят се стопи в дълбоки коловози, които ги изведоха до брулен от вятъра жив плет край една ферма. Двете коли паркираха и петимата полицаи и любителят историк закрачиха към ниската бяла сграда на фермата. Бойер сведе поглед към обувките си, вече потънали в кал, и изпухтя по младежки суетно.