Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Но през повечето време нещата не бяха толкова зле. Обикновено успяваше да превъзмогне своята болка и да се занимава с болките на другите хора. Тази сутрин снимката си стоеше на бюрото недокосната, а щастливата жива усмивка на детето сякаш озаряваше наоколо. Форестър беше погълнат от екрана на монитора си и търсеше в „Гугъл“ „човешко жертвоприношение“.
Четеше за евреите, за ранните израилтяни, които изгаряли децата си. Живи. Форестър научи, че правели това в една долина на юг от Йерусалим. Наричали я Бен Хином, а „Уикипедия“ разкри, че другото й име било Геена. Долината Геена била адът за ханаанците, буквално долината на „сянката на смъртта“, спомената в Библията.
Форестър продължи да чете.
Според историците в древни времена израилтяните отвеждали първородните си деца в долината извън портите на Йерусалим и там оставяли ревящите бебета в кухия пиринчен търбух на грамадна статуя в почит на ханаанския демон бог Молох.
Форестър продължи да чете.
Пиринчената купа в центъра на статуята служела и като мангал. След като оставели децата и бебетата в нея, палели огън под статуята, пиринчът се нагрявал и изпепелявал децата до смърт. Те пищели и ревели, молели за спасение, но жреците биели големи тъпани, за да заглушат виковете и да спестят на майките огромното страдание да слушат как децата им горят живи.
Форестър се облегна назад, а сърцето му биеше като тъпан от обредите на израилтяните. Как е възможно някой да е вършел подобно нещо? Неволно помисли за собствените си деца, за дъщеря си, за мъртвата си дъщеря. Първородната в семейството.
Детективът потри очи и прегледа още няколко интернет страници.
Оказа се, че принасянето на първородното дете в жертва е било често срещано в древната история. Всякакви племена — келти, маи, готи, викинги и скандинавци, хиндуисти, шумери, скити, американски индианци, инки и още редица други принасяли хора в жертва, а много от тях и първородните си деца. Често това било т.нар. „вграждане в основите“, когато започвал строежът на сграда със стратегическо или религиозно значение. Преди да се издигне основната конструкция, общността принасяла в жертва дете, обикновено първородно, като погребвали тялото под носеща колона, арка или под прага на вратата.
Форестър пое дълбоко дъх, издиша и чукна върху друг линк. Навън небето беше синьо с цвета на късната пролет, но детективът беше твърде ангажиран със злокобното си проучване и нито забелязваше небето, нито му обръщаше внимание.
Жертвоприношенията на ацтеките били особено кръвожадни. Хомосексуалистите били ритуално убивани, като изтръгвали червата им през ректума. Сърцата на вражеските воини били изтръгвани още биещи от гръдния кош, а жертвите били толкова много, че жреците се обливали от глава до пети в кръв и парчета органи.
Форестър продължи да чете. Великата китайска стена се оказа построена върху хиляди трупове. Японците почитали хитобашира — колона с барелефи на човешки тела, като под нея погребвали живи девствени момичета. Маите в Мексико давели девици или деца в сеноти или в големи цистерни. Имаше и още. Келтите пробождали смъртоносно жертвата си, най-често пленник, и гадаели бъдещето по конвулсиите на органите. Финикийците избивали буквално хиляди деца и ги погребвали в „тофет“ — голямо детско гробище.
И още, и още… Форестър се облегна в стола си, гадеше му се. Но в същото време чувстваше, че напредва. Ритуалното убийство на остров Ман и опитът за убийство на „Крейвън стрийт“ навярно бяха свързани с жертвоприношенията не само защото убийците са отишли на място, където е исторически доказано, че човек е бил принесен в жертва. Но какво още ги свързваше?
Детективът си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да скочи в много студена вода, и написа в „Гугъл“ „Звездата на Давид“.
Откри каквото му трябваше след около 40 минути ровене из еврейската история. Информацията беше от някакъв налудничав американски сайт, най-вероятно сатанистки, но Форестър така или иначе водеше налудничаво разследване. В сайта пишеше, че Звездата на Давид е известна още като Звездата на Соломон, тъй като древният еврейски владетел я бил използвал като магически символ. Впоследствие знакът бил отхвърлен от някои съвременни висши представители на равинското духовенство, тъй като се асоциирал с окултизъм. А Соломон бил използвал звездата в храма, който построил в чест на Молох, ханаанския демон. Там принасяли в жертва хора и животни.