Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Форестър прочете страницата отново, а след това я прегледа и за трети път. Убийците не са изрязвали по телата на жертвите си Звездата на Давид, а Звездата на Соломон. Символ, тясно свързан с човешките жертвоприношения.
А обръсването на главата?
Това му отне само три минути търсене. В много култури преди ритуала жертвите били пречиствани по различни начини. Били къпани или заставяни да постят, понякога обръсвали и всички косми от телата им. На някои отрязвали и езиците.
Теорията на Форестър се потвърди — убийците бяха обсебени от идеята за човешко жертвоприношение. Но защо го правеха?
Той стана и разтри мускулите на врата си. Четеше вече три часа, мозъкът му бръмчеше, а от монитора пред очите му се мержелееха петна. Всичко, което беше разбрал, беше от полза за разследването, но нямаха никакви реални следи към самата банда. Всички пристанища на остров Ман се наблюдаваха, летището също се следеше, но Форестър не хранеше особени надежди, че така ще хванат престъпниците. Те със сигурност се бяха разделили и бяха напуснали острова веднага след убийството. Десетки кораби, фериботи и самолети тръгваха от Ман по всяко време на деня и най-вероятно бандата беше изчезнала от Дъглас още преди тялото да бъде открито. Единственият реален шанс беше да проследят черната тойота по записите от пътните камери. Но преглеждането на всички щеше да отнеме седмици.
Форестър седна отново зад бюрото си и придърпа въртящия стол по-близо до монитора. Трябваше да провери още три неща.
Джерусалем Уейли е бил член на аристократичен клуб, прочут с шумните си забави — ирландския „Клуб на адския огън“, както му обясни историкът от остров Ман. Но как беше свързан този факт с жертвоприношенията и убийствата? И беше ли свързан въобще?
А какви бяха онези кости в мазето в къщата на Бенджамин Франклин на „Крейвън стрийт“? Двете нишки водеха към третия въпрос — бандата беше разкопавала и търсила нещо навсякъде, където беше минала. Но какво?
Първото му търсене в „Гугъл“ даде мигновен резултат. Написа „Бенджамин Франклин“ и „Адския огън“ и още първият линк му донесе отговор. Бенджамин Франклин, един от основателите на САЩ, бил близък приятел със сър Франсис Дешуд, който пък основал „Клуба на адския огън“. И според някои авторитети самият Бенджамин Франклин също членувал там.
Пъзелът се нареждаше. „Клубът на адския огън“ явно беше ключов. Но що за организация е бил той и какви хора са участвали в него?
Форестър отново пусна търсене в „Гугъл“ и видя, че според най-популярните източници този клуб е бил тайно общество както в Ирландия, така и в Англия. Членовете му били богати безделници от висшата класа. И с това се изчерпваше всичко. Сигурно са били замесени в мръсни истории и са били опасни, със сигурност са обичали да задоволяват прищевките си и са се отдавали на удоволствия. Но чак сатанисти и убийци? Повечето историци допускаха, че сбирките на клуба са прераствали в пиянски нощи и понякога са били непристойни, но слуховете за почитане на дявола по правило се отхвърляха.
Но имаше един експерт, който не мислеше така. Форестър си записа името в бележника. Професор Хюго дьо Сейвъри от Кеймбриджкия университет беше на мнение, че членовете на „Адския огън“ са били сериозни окултисти. Но колегите му осмиваха гледната му точка.
Но дори Дьо Сейвъри да беше прав, това не даваше отговор на останалите заплетени въпроси. Какво търсеше бандата? Защо разкопаваха навсякъде? По какъв начин това беше свързано с „Адския огън“? Какъв беше смисълът да се прекопават цели поляни и мазета? Съкровище ли търсят, някакви демонични предмети, стари кости или прокълнати диаманти? Или деца, принесени в жертва? Главата на Форестър бучеше. Беше свършил достатъчно работа за сутринта, при това резултатите бяха добри. Успя да напасне основните парчета от пъзела или поне събра всички в шепите си. Проблемът беше, че загуби капака с картинката и не можеше да види какво всъщност трябва да се нареди. И затова му се губеше смисълът на отделните парченца от мозайката. Форестър потисна прозявка, грабна якето си от облегалката на стола и пъхна ръце в ръкавите. Беше време за обед, а той заслужаваше да хапне добре — нещо италианско може би. В ресторантчето надолу по улицата правеха страхотна паста с пикантни подправки. После щеше да си вземе тирамису и да се отдаде на приятно продължително четене на спортните страници.
Докато излизаше от кабинета си, хвърли поглед към бюрото и видя снимката на дъщеря си. Нейното невинно лице му се усмихна в отговор и засия от щастие. Форестър спря и усети остро пробождане отвътре. Погледна снимката на сина си, след това отново тази на дъщеря си. Спомни си гласа й, първите й истински думи… „А-бъу-ка… А-бъу-ка, тати! А-бъу-ка…“