Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— С разговора за Франц, да… Не бях говорила за него от няколко дни.
Роб взе якето си, но после го остави и погледна бележника на Брайтнер върху бюрото. Не знаеше какво да прави, не знаеше какво го очаква и накъде ще се обърне всичко. Знаеше само, че се е забъркал в тази история и може би дори бе в опасност. Или пак го обхващаше параноята? Роб се загледа във фотографията на странната кула на стената. Кристин проследи погледа му.
— Харан.
— Къде е това място?
— Не е чак толкова далече, на около час път. — Очите й проблеснаха. — Знаеш ли, имам идея. Искаш ли да я видиш? Да излезем от Урфа, по-скоро бих искала да съм някъде другаде, а не тук.
Роб кимна нетърпеливо. Колкото повече стоеше в кюрдската част на Турция, толкова повече пустинята го привличаше. Тъмните сенки на пустошта и тишината на празните долини му харесваха. А точно сега безлюдната пустиня беше доста по-примамлива алтернатива, отколкото да прекара горещия ден в спотайване из Урфа, където беше под наблюдение.
— Да вървим.
Пътуването се оказа дълго. Пейзажът на юг от Урфа беше дори още по-неприветлив от пустинята около Гьобекли. Обширната жълта равнина се простираше чак до мержелеещия се сив хоризонт. Порутените кюрдски села бяха заобиколени от безплодни пясъци, а слънцето изгаряше всичко. Роб смъкна прозореца на колата до долу, но вятърът беше горещ, сякаш към ленд ровъра бяха насочени няколко калорифера.
— През лятото тук може да стигне до 50°С — отбеляза Кристин, докато сменяше предавка. — На сянка.
— Вярвам ти.
— Невинаги е било така. Климатът се е променил преди 10 000 години. Както ти каза Франц…
Около 50 минути двамата говориха за бележника на Брайтнер, за картата и за нечетливите драсканици и, разбира се, за числата. Но нито един от двамата нямаше нови идеи. Подсъзнанието на Роб беше излязло в отпуск, хрумването му за метода на Кекуле не беше проработило.
Минаха край армейски пътен пост. Кървавочервеното турско държавно знаме беше увиснало под обедното слънце. Един от войниците се изправи, провери с досада паспорта на Роб, погледна бегло Кристин през прозореца на колата и им махна да продължават.
Половин час по-късно Роб внезапно видя странната кула да се възправя пред тях. Беше като счупена колона от седеметажна сграда, построена от изпечени на слънце тухли от кал. Беше огромна, но прекършена към върха.
— Какво е това?
Кристин отби от главния път и подкара към кулата.
— Принадлежи на най-стария ислямски университет в света. Харан. Поне на хиляда години е, но сега е изоставен.
— Изглежда като Кулата от картите Таро. Кулата, ударена от мълния.
Кристин кимна разсеяно, докато паркираше и гледаше през прозореца към редица къщурки с куполи от спечена кал вместо покриви. На двора между къщите три деца ритаха парцалена топка, а козите врещяха в жегата.
— Виждаш ли ги?
— Кирпичените къщи ли? Аха…
— Те са тук от третото хилядолетие преди Христа. Харан е невероятно стар. Според легендата Адам и Ева са дошли тук, след като са били изгонени от Рая.
Роб се замисли върху името Харан. То събуждаше някакви далечни спомени за баща му, четящ Библията.
— Споменава се в Битие.
— Какво?
— Книгата Битие — повтори Роб. — Глава 11, стих 31. Аврам е живял тук, в Харан.
— Впечатлена съм — усмихна се Кристин.
— Аз не. Ще ми се да не помнех нищо от тези глупости. Както и да е, как са могли да бъдат сигурни?
— За кое?
— Как са могли да бъдат сигурни, че това е градът, където Адам и Ева са живели след грехопадението? Защо да не е Лондон или Хонконг?
— Не знам… — Тя се засмя на сарказма му. — Но е доста ясно, както и сам казваш, че ранните Аврамови традиции водят началото си от това място. Аврам е тясно свързан с Шанлъурфа, а е бил призован от Господ в Харан.
Роб се прозя, излезе от колата и се взря през облаците прах. Кристин застана до него и двамата се загледаха как една дръглива черна коза се чеше от краста в ръждив стар автобус. Едната от страните му необяснимо защо беше покрита с кръв. Роб се зачуди дали местните фермери не ползват возилото като кланица. Това място беше странно.
— Значи — започна той, — установихме, че Аврам е дошъл от тук. А той е бил основателят на… три монотеистични религии, нали така?
— Да. Юдаизъм, християнство и ислям. Той е положил началото им. И когато е напуснал Харан, е отишъл надолу към Ханаанската земя, като е разпространявал новото слово Божие, единият Бог от Библията, Талмуда и Корана.