Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
— Какво друго предлагаш? — отвърна Клиф.
Това ги убеди. Навряха се между подпорните греди и с известно пъшкане си намериха позиции. Не беше лесно и Клиф усещаше как мускулите му започват да се схващат.
— Дръжте се, докато можете. — Чуруликането беше съвсем близо. — Тихо!
Тропане на тежки крака. Ръмжене, диви крясъци и кратки излайвания, като команди. Думтене. Клиф имаше усещането, че тичат по гърба му.
Повечето същества минаха по моста. Но след това Клиф чу отгоре пухтене, тежки продължителни вдишвания. Краката тропаха по камъните наоколо. Носеше се сякаш постоянно ръмжене. Мускулите на ръцете му се бяха схванали и пръстите му трепереха. Нещото отгоре не искаше да се махне. Може би преследвачите бяха оставили един да блокира пътя за бягство.
Това заключение не му харесваше, но времето течеше и той виждаше, че скоро няма да е от значение. Ирма беше почервеняла от напъване, а и той нямаше да издържи дълго.
Не се осмеляваше да прошепне. Вместо това прихвана погледите на останалите, наврени между подпорите, и кимна към речния бряг. Те се намръщиха, но го разбраха. Клиф се вслуша напрегнато в стъпките отгоре — насочваха се към лявата страна на моста.
Плискането на реката щеше да заглуши шумовете им. Той кимна отривисто и скочи на брега колкото можеше по-леко. Измести се надясно и останалите го последваха. Ирма за миг загуби равновесие, но Ейби я хвана, преди да падне в реката. Всички приготвиха лазерите и се измъкнаха от сянката на моста.
Съществото подаде дългата си змийска глава над високия каменен парапет и погледна през реката. Ирма го уцели точно и хладнокръвно с продължителен лъч. Главата трепна, погледна към тях с широките си блестящи очи и падна назад. Хората заобиколиха тичешком и се качиха на моста, за да огледат съществото.
От обгорената дупка на черепа течеше бледа кръв. Клепачите мигаха, но очите не се движеха. Клиф откопча колана от дебелия кръст и си го закачи. Инструментите бяха странни и тежки. Изкушаваше се да ги огледа, но…
— Какво ще го правим? — попита възбудено Ирма.
— Да го зарежем — отвърна Ейби.
— Тялото ще отплува доста бързо, ако го хвърлим в реката — предложи Хауард.
Без повече приказки хванаха трупа. Прехвърлянето през каменния парапет беше по-лесно, отколкото очакваше Клиф. Все пак съществото беше птица, нещо като чудовищен щраус. Метнаха го в реката.
— А кръвта? — попита Ирма. — Много е и не можем да я избършем лесно.
— Да се махаме — настоя Ейби.
— Накъде? — попита Клиф спокойно, докато оглеждаше другия бряг за движение.
— Отсреща — каза Тери. — А, разбирам…
— Оставили са този тук, за да блокира евентуалното ни връщане — продължи Клиф. — Другите сигурно се пробват да ни отрежат от отсрещните хълмове и да ни върнат към моста. Да ни притиснат към реката.
— Значи да останем от тази страна — предложи Ирма. — Да тръгнем надолу по течението. Поне наклонът ще е в наша полза.
Спогледаха се намръщено и кимнаха. Колективните решения бяха по-лесни за приемане, когато нещо се объркаше. Иначе щеше да обвиняват само Клиф.
Затичаха отново.
6.
Лау Пин вдигна осемкилограмовата риба и я огледа. От двете страни на тялото имаше по единайсет перки, които се смаляваха към опашката. Но рибата изглеждаше странно — имаше тесни очи, тъмнозелена кожа и коремни перки.
— Трябва да внимавам — каза той. — Има паразити.
Астрономът му беше оставил двайсетсантиметров нож. Лау Пин изкорми рибата и отдели филетата. Месото беше бледо, но имаше и множество червени петна и Лау Пин ги изряза внимателно.
— Мисля, че махнах всичките — каза той. — Суши ли искаме, или ще палим огън?
— Да я сготвим — отвърна Майра. — Нещо ми е съмнителна. Грозна е.
Опушиха месото на огъня. Беше вкусно, мазно и със странен натрапчив дъх. Настроението им се вдигна и започнаха да разменят шеги какво бяло вино ще върви с ястието. Или пък да си поръчат маргарити? Бет беше доволна да ги види в добро настроение. Срещата с Мемор ги беше възбудила, но суровият факт, че бяха пленници и слушаха лекции, си оставаше. Тръпката, че са установили контакт с истинско извънземно, което им показваше странни нови неща, щеше да изтлее. Те не бяха завеяни учени и философи. Бяха тръгнали да изследват нов свят, да търсят нов дом за човечеството, да плават между звездите. Търпението им беше ограничено.
Лау Пин зачовърка колана с инструменти и извика сепнато:
— Комуникаторът ми работи. Има сигнал.
Всички се опулиха. Той им показа светлинката на устройството.
— Настроен е към системите на „Ерос“. Получавам данни от бордовите компютри.