Купата на небесата

— Да тръгваме — нареди Клиф.

Застрашителните преследвачи бяха бързи и достатъчно едри, за да се сражават с тях. Тери поведе. Тичаше бързо, сякаш дяволът го гонеше — и в известен смисъл си беше така. Хората бяха нахлули в тази биосреда без предизвестие. Не се бяха предали покорно, а бяха избягали през шлюза. Без преговори. Сега обикаляха из чужда територия и се изхранваха, като убиваха диви животни. Фермерите изглеждаха простички и миролюбиви, но едва ли всички бяха такива.

Можеха ли да избягат на тези същества?

Докато тичаха задъхани, решиха да не се връщат по предния маршрут. На идване почти не бяха забелязали хубави укрития. Вместо това се спуснаха надолу по следващия склон. Бяха усвоили подскачаща походка, която им помагаше в ниската гравитация.

В гората все още не се чуваха звуци от преследване. Те спряха и се ослушаха.

Някъде зад тях се разнесе чуруликащо пискане. Последвано от друго, по-ниско. Звуците се приближаваха.

— Територията им е позната — прошепна Клиф.

Спогледаха се и хукнаха отново. Никой не предлагаше да преговарят.

Озоваха се в широка долина с извити дървета. Някои имаха плодове и при гледката на потенциалната храна Клиф усети свиване на стомаха. Беше влажно и скоро доловиха шума на вода. Тръгнаха натам и бързо стигнаха до реката. Беше широка и Клиф се зачуди дали ще могат да я прекосят. Огледа се и зърна дълъг извит мост.

— Насам. — Всички хукнаха; пъхтяха тежко.

Тери, който бе стартирал първи, вече беше най-отзад. „Силата му не е в маратона“. Клиф знаеше, че и той няма да издържи още дълго. Опита се да измисли нещо. Каквото и да е.

Огледа моста, докато се приближаваха към него. Вече чуваше високите писъци ясно. Приближаваха.

Мостът беше от камъни и хоросан, конструкция в съвсем древен стил. Но от долната страна имаше метални греди, ръбести и снадени в краищата.

Стигнаха до подножието. Бяха капнали — потенциалното предимство от ниската гравитация беше изчерпано. Клиф забави, мислеше трескаво. Спря. Имаше идея.

— Ей, нека… нека да се скрием.

Ейби го изгледа така, сякаш е откачил. Ирма беше толкова изтощена, че просто се приведе и задиша шумно.

— Ще ни настигнат — обясни Клиф. — Не бих разчитал на лазерите срещу тези същества. Те са едри и изглеждат доста здрави. Освен това… носят дрехи. Колани, инструменти. Може да са въоръжени.

Остави ги да осмислят думите му за миг. Крясъците вече се чуваха съвсем ясно. Всички се спогледаха, продължаваха да дишат тежко.

— Не мога да тичам още много — обяви Ирма. — Да пробваме да се скрием тогава.

Мъжете кимнаха. Добра психология — все още смятаха, че трябва да защитават жената. Клиф изтича до подножието на моста и хвана една от гредите. Не го беше премислил напълно, но установи, че може да се задържи, макар и трудно. Останалите го гледаха. Той се завъртя внимателно с лице към водата, която се вихреше около скалите. С известно усилие можеше да се задържи на гредата.

Другите го гледаха колебливо.

— Трябва да се държим с двете ръце — каза Ейби. — И няма да можем да използваме лазерите оттам.