Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
Клиф беше съгласен, но знаеше, че е добре да остави идеите да дойдат от останалите. Те започнаха да обсъждат хрумвания, а той се замисли за това колко бързо се развиват социалните му умения. Кариерата му бе по принцип фокусирана върху техническите — тук всъщност безполезни, — а не върху управленческите. Трябваше да преведе малката си група през незнайни премеждия — много по-трудни от това да опази подчинените си щастливи, задача, която винаги го отегчаваше. Но това тук бе много по-интересно, а и сякаш никой от останалите не искаше да води. А официалните ръководители на експедицията ги нямаше. Но както някой бе отбелязал по време на обучението му, важните умения не могат да се назубрят.
Обсъдиха положението и накрая се съгласиха с очевидното, без да се налага Клиф да казва нещо. Това беше добре, но разговорите отнемаха време, а той се съмняваше, че разполагат с време.
Следващите два земни дни се придвижваха внимателно през странния, но започващ да става познат пейзаж — дървета със спираловидни стволове и ниски хълмове с потоци и плитки дерета. Клиф следеше колко спят и откри, че времето се увеличава.
— На Земята са правени експерименти за живота на космически кораб — обясни Ирма. — При постоянна светлина хората имат все по-дълги цикли на сън и будно състояние. Без слънцето губим представа за времето.
— Точно затова корабното осветление е синхронизирано със слънцето — добави Тери.
— Тогава как се регулират нещата тук? — попита Ейби.
— Не знам — отвърна Клиф. — Нямаме опит с биология, която се развива извън денонощния цикъл.
Направиха си копия и ловуваха, но не успяха да убият нещо по-голямо от псевдозайците. Въпреки това беше забавно и празнуваха редките си успехи с бурни възгласи. Бяха все градски хора и дебненето на животни не им се удаваше лесно. Това, че зайците бяха еволюирали така, че да очакват предимно въздушни, а не земни врагове, им беше от помощ.
Но все някъде трябваше да има и интелигентен живот.
И наистина, скоро забелязаха в далечината обработваеми площи, които се простираха между две речни долини. Клиф предполагаше, че е някаква тревна култура. Приближиха се, като все пак се придържаха към гористите хълмове. Клиф се сепна, когато се озоваха зад няколко тътрещи се фигури, които определено не бяха хора.
— Внимавайте — прошепна Клиф и всички приклекнаха.
Фигурите прекосяваха мъглив склон, от който се носеха силни аромати. Вървяха тихо и бавно се поклащаха. Клиф превключи на инфрачервено, за да изолира движенията на фона на бледата околност, и откри, че съществата са твърде студени, за да бъдат засечени. Призрачни кльощави фигури в мъглата. С крака, но без ръце.
— Фермери? — прошепна Хауард.
— Не. — Ейби се взря във възлестите им тела. — Растения.
— Какво?! — Клиф вече чуваше лекото пльокане от движението на крайниците им.
На слабата светлина се виждаха грубовати капсули, които излизаха от стволовете на големите дървета. Тромавите крайници се отделяха от родителите и заставаха нестабилно на земята. Растенията бяха високи около две педи и тъмнозеленикави. Бавното раждане изпълваше тишината с влажно-лепкави звуци.
Клиф гледаше изумено. Съществата бавно придвижваха прясно извадените си корени към по-влажна почва и по-добра светлина. Въздухът носеше острата миризма на отрова от тръните им. Явно младите имаха нужда от защитни механизми.
Наблюдаваха как живите семена намират нови места и много бавно и внимателно отново пускат корени. Клиф реши, че този метод придава на растенията животинска мобилност и вероятно е улеснен от по-ниската гравитация. Другите гледаха невярващо и неспокойно, но Ирма кимна, когато той сподели предположенията си.
Растенията не изглеждаха опасни, но странността им беше обезпокоителна. Клиф осъзна, че всички мислят за това място като за леко различно. Подобно на свят от филм за динозаври. Достатъчно познат, колкото да ти е комфортно. Трябваше да избягва подобни успокояващи илюзии.
Продължиха внимателно напред. Скоро видяха широкото зелено поле, което се простираше под хълма. Ветрецът носеше тежкия аромат на засетите култури.
— Вижте — посочи Ирма. — Онези същества, които видяхме при шлюза.
Този път имаха време за наблюдение. Някои от крайниците на съществата бяха покрити с кожа, а останалите части с цветна перушина с най-различни сложни шарки. Съществата носеха широки гащеризони и се занимаваха с цилиндрични напоителни системи, които разпръскваха водните струи на доста голямо разстояние. Работеха здраво и използваха четирикраки животни за оране и пренос.