Внезапни завършеци

Джавра сви рамене и мускулите ѝ заиграха.

— Никога не съм била трудна за намиране. Проблемите започват след това. — Тя кимна към жената с белега, която бавно, плавно и тихо се промъкваше покрай каньона вдясно. — Тя е Ахъм, Единайсета от петнайсет. Боли ли още белегът?

— Имам си успокояващ лосион — отвърна тя със свити устни. — И вече съм Девета.

— Не задълго. — Джавра повдигна вежди и погледна рижата, която ги обхождаше отляво. — Нея не я познавам.

— Аз съм Сарабин Шин, Четиринайсета от петнайсет, и хората ме наричат…

— На никой не му пука — прекъсна я Джавра. — Предлагам ви същия избор, който предложих на Ханама, Бирке, Уейлин и останалите. Върнете се при Върховната жрица и ѝ кажете, че аз не робувам никому. Никога. Или ще ви покажа меча.

Разнесе се познатото пропукване на стави, когато Джавра размърда рамене, зае по-свободна поза и вдигна вързопа, наподобяващ меч, който държеше с лявата си ръка.

Голийн изцъка през зъби.

— Винаги драматизираш, Джавра. Предпочитаме да те върнем обратно, вместо да те убиваме.

Уирън изпръхтя насмешливо.

— Кълна се, че преди малко проведохме съвсем същия разговор.

— Така е — рече Джавра, — и този ще завърши по същия начин.

— Тази жена е убийца, клетвопрестъпница и бегълка — каза Голийн.

— Пфу. — Уирън сви рамене. — Че кой не е?

— Не е нужно да умираш тук, мъжо — каза Сарабин Шин и зае бойна поза.

Уирън отново сви рамене.

— Това място е подходящо за умиране не повече от всяко друго, а тези дами ми помогнаха в една доста неприятна ситуация. — Той показа с дръжката на меча си шестте трупа, пръснати по калната земя. — А моят приятел Кърнден Гушата винаги е казвал, че е невъзпитано да не се отплатиш за услугата с услуга.

— Може да се окаже, че тази ситуация е доста по-неприятна — каза жената с белега и извади меча си от ножницата.

Острието изпускаше пара по крайно неестествен и притеснителен начин, а белият метал проблясваше вледеняващо.

Уирън само се усмихна, докато сваляше огромния си меч от рамото.

— Нагаждам се според случая.

Другите две жени извадиха мечовете си. Извитото острие на Голийн сякаш беше направено от черна сянка, която така се гънеше, че формата ѝ никога не беше точно определена. Сарабин Шин се усмихна на Шев и вдигна своя меч, дълъг и тънък, който тлееше като току-що извадено от огнището острие. Шев мразеше мечовете, особено онези, които бяха насочени срещу нея, но рядко бе срещала такъв, който да ѝ хареса по-малко от този.

Тя вдигна ръката си, в която не държеше нож.

— Моля ви, момичета. — Беше готова да се моли. — Моля ви! В това няма никакви плюсове. Ако се бием, някой ще умре. Ще изгуби всичко. Онези, които спечелят, няма да бъдат в по-добро положение от сега.

— Тя е едно красиво мъниче — каза белязаната.

Шев прибра зад ухото си кичур окървавена коса.

— Ами много мило да…

— Но говори твърде много — каза Голийн. — Убийте ги.

Шев метна ножа си. Сарабин Шин го отби с меча си и той отлетя в мъглата, а самата тя се хвърли с вик напред.