Внезапни завършеци

— Разкарай се от моя партньор! — разнесе се яростният писък на Джавра.

Дори през спуснатите си клепачи Шев видя заслепяващия блясък и се отдръпна задъхано назад. Разнесе се съскане и нещо горещо премина покрай лицето ѝ. После ръката пусна яката ѝ и тя чу как нещо тежко тупна на земята.

— Ами това беше — каза Уирън.

Шев поотвори едното си око и погледна надолу към себе си през блестящото размито петно, останало пред очите ѝ от меча на Джавра. До нея лежеше обезглавеното тяло на Сарабин Шин.

— Боже — изхълца тя, вцепенена от ужас; дрехите ѝ бяха подгизнали от кръв, от косата ѝ капеше кръв, очите, устата, носът ѝ бяха пълни с кръв. Отново. — О, боже.

— Погледни от хубавата страна — каза Джавра, вече прибрала меча си в парцаливата му ножница. — Поне не е…

— Майната ѝ на хубавата страна! — изпищя Шев. — Майната му на Севера, майната ви и на вас, похотливи откачалки!

Уирън сви рамене.

— Не е откритие, че съм луд, с това съм известен. Наричат ме Перкото, защото яко ме пере, и това е факт. — С върха на ботуша си той подритна трупа на Ахъм, която лежеше до него по лице и кръвта ѝ изтичаше. — И въпреки това дори аз мога да се досетя, че тези Рицари на Сребърния орден…

— Златния — поправи го Джавра.

— Както и там да се наричат, те няма да се спрат, докато не те заловят.

Джавра кимна, докато оглеждаше мъртвите агенти на краля на Севера.

— Прав си. Както и Бетод няма да спре да те преследва.

— Аз нямам спешни дела — каза Уирън. — Може би ще си помогнем един на друг с враговете ни?

— Два меча са по-добре от един. — Джавра замислено потупа с пръст по устните си. — И може пак да се изчукаме.

— Тази мисъл ми хрумна — рече Уирън и се ухили. — Тъкмо беше започнало да става интересно.

— Чудничко. — Шев потрепна, докато се опитваше да издуха кръвта от носа си. — Аз имам ли право на глас?

— Доверениците не гласуват — каза Джавра.

— А дори да гласуваш — додаде Уирън и сви извинително рамене, — трима сме и ние имаме мнозинство.

Шев отметна назад глава и погледна към безличното железносиво небе.

— Това ѝ е проблемът на шибаната демокрация.

— Значи, решено! — Уирън плесна с ръце и подскочи ентусиазирано по момчешки. — Сега ли ще се изчукаме, или…?

— Дай да потегляме, докато е още светло. — Джавра погледна на запад, над трупа на своята стара приятелка Голийн. — Пътят до Карлеон е дълъг.

Уирън се намръщи.

— Първо в Тонд, за да мога да си върна дълга към теб.

Джавра се обърна с лице към него, изпъчила гърди.

— В никакъв случай. Първо ще се разправим с Бетод.

С въздишка на безкрайна умора, Шев се отпусна на земята до локвата, взе окървавения парцал, който беше използвала по-рано, и започна да го изцежда.

— Настоявам! — изръмжа Уирън.

— Аз също! — изръмжа Джавра.

Двамата се вкопчиха един в друг, сякаш се бяха наговорили предварително, и се затъркаляха по земята, като се удряха, съскаха, хапеха и гърчеха.

— Това е ад. — Шев скри лицето си шепи. — Това е ад.