Дребната старица, която наруши всички правила

Останалите не смятаха, че това е много вероятно, но все пак се спряха на круизния кораб, така че всички да са доволни. Вариантът с ферибота наистина изглеждаше най-сигурен.

– Ще пуснем писмото още днес и ще им дадем срок от една седмица, за да съберат парите – предложи Марта. – Но първо трябва да купим вестници и да съставим писмото, с което да поискаме откупа.

– Точно така. Как мислите, колко да им поискаме? – попита Умника.

– Десет милиона – предложи Греблото.

– Но... – Ана-Грета изведнъж придоби много разтревожен вид. – Това ще са ужасно много банкноти. Да видим сега... сто хиляди банкноти по хиляда крони правят един милион, значи десет милиона ще бъдат десет хиляди банкноти от хиляда крони. Всичко това в един куфар? Според мен няма да се съберат. Най-добре е да действаме с добрия стар банков превод.

Настъпи тишина, която беше донякъде мъчителна, защото никой не се беше сетил за тази подробност.

– Банкнотите от хиляда крони ще привличат внимание – каза Умника. – Може би е по-добре да поискаме парите в банкноти по петстотин крони.

– А защо не банкноти от двайсет крони, с онзи хубав портрет на Селма Лагерльоф? Изглеждат толкова достолепни. Така ще има и някакъв елемент на култура.

– Не можеш ли да броиш? Според теб колко банкноти ще ни трябват в такъв случай? Не, чакайте да помисля – каза Ана-Грета и се зае да смята наум. – Една банкнота от петстотин крони тежи около половин грам. Значи ще излязат общо седем килограма банкноти. Но въпреки това ще заемат много място. Чакайте да видим, ако имаме двайсет хиляди банкноти по петстотин крони, купчината ще бъде четири метра висока.

– В такъв случай може би е най-добре да действаме с пазарски колички – каза Марта. – Я да видим. Четири метра банкноти би трябвало да се съберат в две големи колички. Във веригата „Урбаниста“ продават колички за пазаруване. А има и една друга марка, която се казва „Розовата пантера“. Техните колички събират по петдесет и пет литра багаж.

– Розова пазарска количка? – измърмори Греблото. – Хайде малко по-сериозно.

– Имат и същия модел в черно и в едно по-мъжествено кафяво, при това с телескопична дръжка – продължи Марта. – Освен това са високи и тесни, така че от музея ще могат да подредят парите съвсем спретнато.

– Вие си говорете. През това време аз ще отида да купя вестници от магазина на хотела – каза Греблото.

Обсъждането му беше омръзнало и му се искаше да се занимава с нещо по-конструктивно.

– На мен също ми трябват някои неща от магазина – измърмори Кристина. – От три дни ходя с един и същ тоалет.

Тя прибра пиличката си за нокти и също се изправи.

– Но, Кристина, защо да ходиш до магазина, когато можеш да си поръчаш дрехи по интернет? – поинтересува се Ана-Грета.

– Защото обичам дрехите да са ми точно по мярка.

– Имай предвид, че на нашата възраст това не е голямо предимство – отбеляза Ана-Грета.