Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Убийство, така ли? Безценно! Баща ми — убит! И може би съм го сторил аз, нали?
Изчакахме го мълчаливо да се наслади на остроумието си.
— Опасявам се обаче, че не съм аз, макар да не мога да отрека, че понякога съм си го мислел — отбеляза по едно време Николо. Изкашля се, за да се овладее, изтри просълзените си от смях очи и продължи: — А сега, братовчеде, възнамерявам да ти докажа защо аз съм интелектуалецът в семейството, човекът с академично образование, а ти не ставаш за нищо друго, освен да разкарваш дървените си сандали по плочите на манастирите!
Идваше ми да му река, че брат Гуидо е прочел много повече книги от който и да е друг, когото познавах, но Николо очевидно бе погълнат от собствената си риторика. Подобно на адвокат, той пъхна палци в подмишниците на жилетката си и запита важно:
— Би ли ми повторил точно какво каза моят баща с предсмъртния си дъх?
Брат Гуидо се помести неспокойно и отговори:
— Вече ти казах. — Той ме сграбчи за качулката, придърпа ме и изрече: „Убийство!“ Каза го два пъти, а след това допълни: „Следвай светлината“.
— „Убийство“ ли бе точната дума, която изрече, или „Бисто“?
Тъмните вежди на брат Гуидо се сбърчиха и той промърмори:
— Всъщност… може и да беше точно така.
Никак не ми беше приятно да се съглася с Николо, но от неговите уста предсмъртните думи на баща му излязоха по-автентично.
— Наистина звучеше по-скоро като „Бисто“ — обадих се накрая. — Така де, аз не знам и капчица английски, освен ако не броите ругатните, научени от разните търговци, с които съм се чукала, но… — Не довърших.
Погледите на братовчедите бяха все така втренчени един в друг, сякаш не бях казала нищо. Пръв се обади брат Гуидо:
— И защо да казва „Бисто“? Какво означава това? Никога не съм чувал подобна дума.
— Скъпи ми братовчеде — ухили се злобно Николо, — само защото ти не си чувал думата не означава, че тя не съществува! Тя не само съществува, но означава и точно място. Това тук е Бисто!
И обгърна с жест огромната стая.
— Тази стая ли? — възкликна изумено брат Гуидо.
— Не. По-скоро сградата, къщата, кулата, в която се намираме. Кръстена е „Бисто“ — подметна злостно братовчед му.
— Нещо не разбирам — изфъфли монахът.
Аз също не разбирах.
Николо се надигна на пръсти и се изпъчи като адвокат, очевидно наслаждавайки се на унижението, на което подлага братовчед си.
— Позволи ми да ти припомня част от местната история, защото очевидно си отсъствал твърде дълго от нашия град — рече самодоволно. — Тази кула е същото онова място, където някога нашият далечен предшественик Уголино дела Герардеска е бил хвърлен в затвора за държавна измяна заедно с двамата си племенници. И в същата тази стая, където се намираме сега, те са били оставени да умрат от глад в продължение на деветдесет дена. — При тези думи Николо направи заплашително крачка напред към монаха. — Не може да не си спомняш тази история, братовчеде! Защото най-големият от племенниците му — натърти зловещо, — усещайки, че умира, предложил на чичо си да отхапе от плътта му, за да се спаси. И така, в същата тази стая, в която се намираме сега, Уголино изял своя любим племенник жив.
Злобата му вече бе неприкрита и недвусмислена. Потреперих, когато пред вътрешния ми взор пищното обзавеждане наоколо изчезна и кулата пак се превърна в студен каменен затвор, зад чиито стени са се разиграли подобни ужасии. Воднистите очи на Николо заблестяха — безсъмнено и той виждаше същото, само че му се наслаждаваше, а аз усетих, че моят приятел е в огромна опасност и мислено благодарих на звездите за присъствието на Ток.
Ала брат Гуидо срещна погледа на братовчед си, без да трепне, с кураж, който ме накара да го харесам още повече.
— Разбира се, че знам тази история. Зверствата на Уголино са отлично документирани в Тринайсета песен на Дантевия „Ад“, когато той среща поета в седмия кръг на ада. — При други обстоятелства бих изръкопляскала, защото брат Гуидо определено спечели съревнованието по четенето на книги. — Само не знаех, че това място е било кръстено „Бисто“.