Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Тоест нищо, освен самият господар, разбира се. Зачаках възбудено в стаята си, крачейки напред-назад под светлините на свещите. Чаках да чуя камбаните за утринната служба, а веднага след това — и почукването на слугата, който да ме отведе в господарските покои. Вече бях измила долните си части с розова вода, а зъбите си бях почистила с копринен конец. Стридите бях изсипала в напълнената с прясна вода медна купа, за да ги задържа пресни за брат Гуидо на сутринта. Но след като подуших полите на роклята си, автоматично съжалих за доброто си дело — вонях като рибен пазар. Затова изпрах полите, а на тялото си метнах един копринен халат. Материята беше толкова тънка, че отдолу се виждаше цялото ми тяло, обаче на мен не ми пукаше — в тази игра лесният достъп до тялото ми можеше да бъде особено полезен. И когато накрая камбаните зазвъняха, на вратата ми се почука. Хвърлих се веднага на леглото и се нагласих съблазнително — в случай че лорд Силвио бе решил лично да дойде за мен. Но вместо него се появи Ток, изпълвайки рамката на вратата с огромното си тяло. И на трудноразбираемия си тоскански ми каза, че лорд Силвио изпращал извиненията си, обаче бил неразположен и затова се налагало да отложи срещата ни. Мамка му!
— Неразположен ли? — запитах с възможно най-надменния си тон. — В какъв смисъл?
Без да се колебае, наемникът отговори:
— Той не добре. Може би нещо, дето мой господар ял на вечеря.
И преди да успея да му задам следващ въпрос, той излезе и затвори вратата.
Мътните го взели!
Хвърлих се обратно на възглавниците и започнах да редя всички ругатни, които се сетих. Неразположен, моля ви се! Няма никакво съмнение, че господарят е бил споходен от пристъп на съвест вследствие на сърцераздирателните молби на своя богонабожен племенник! Да го вземат дяволите този брат Гуидо! Мразя го!
Побеснях си така още известно време, след което се пъхнах под завивките, защото си дадох сметка, че все пак трябва и да поспя. Трябва да бъда красива за представянето си пред Лоренцо Великолепния. Ала не можех да мигна. Докато се въртях и обръщах в разкошните си чаршафи, се успокоявах с мисълта, че лорд Силвио надали се чувства по-добре от мен. Да ти обещаят игрички в леглото, а после да ти ги откажат, е по-лошо, отколкото никога да не са ти обещавали! В интерес на истината бях спала по-добре по време на пътя, в колибите и оборите, насред бълхите и комарите, отколкото в тази луксозна стая. Небето вече сивееше, когато най-накрая се предадох и реших да се отдам на моя доказан метод за бързо заспиване. Плъзнах ръце по гладкия си корем, над перлата в пъпа си, и ги пъхнах между краката си, за да открият другата перла, която се криеше там. Докато се галех и извивах гръбнак, си представях какво щяхме да правим с лорд Силвио, ако не ми беше отказал, но когато избликнаха горещите приливи на сластта, пред вътрешния ми взор се очерта образът на племенника му. И остана заедно с мен, докато потъвах в прегръдките на съня.
Сънят ми беше тежък и продължителен. Събуди ме нарастващо кресчендо от удари по вратата ми. Един поглед към прозореца ми подсказа, че съм проспала деня. Изправих се бавно и плъзнах сухия си език по зъбите си. С удоволствие бих изпила още една купа с вода, но в тази до леглото ми плуваха стридите на брат Гуидо, и аз едва не повърнах от отвратителната им воня на риба. Провлачих крака към вратата и отворих — за да видя пред себе си самия брат Гуидо, от плът и кръв.
Той ме поздрави сдържано, очевидно неуверен как да се обърне към жена, която е спала с чичо му. Направих му знак да влезе и промърморих:
— Между другото, би могъл и да се усмихнеш, защото прекарах нощта точно толкова непорочно, колкото и ти. (Е, ако не броим работата на пръстите ми под завивките.)
Той въздъхна облекчено и отвърна:
— Много се радвам, че сърцето ти — или може би това на чичо ми — е намерило сили за разкаяние!
Помислих си дали да не го оставя с впечатлението, че съм направила тази саможертва заради него (после винаги можех да използвам това като коз за нещо друго), обаче после прецених, че ако чичо му действително не се чувства добре, лъжата ми ще бъде бързо разкрита. Затова поясних: