Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Чувам, че се отваря врата на хладилник.
— Най-после мога да си отпусна душата — подвиква Девет от кухнята. — Ей, чувствай се като у дома си, вземи душ, хапни замразена пица. Ще имаме време да се разхладим и да дремнем, преди да стане време за срещата с онези момичета. Кога за последен път ти се е случвало подобно нещо? Прекрасно е да си у дома, човече.
Трудно ми е да се откъсна от гледката, направо ме хипнотизира. Иска ми се да остана тук, точно на това място, и да се наслаждавам на усещането за сигурност. Единствено по-хубаво от това би било, ако Анри и Сара, и Сам, и Шест бяха тук с мен.
Нещо меко и къдраво ме удря отзад по главата. Енергийно блокче.
— Нека те разведа наоколо — казва игриво Девет, сякаш се кани да ми показва играчките си.
Докато дъвча блокчето си, ние обикаляме дневната, която е пълна с плюшени кушетки и кожени кресла. Над мраморна камина виси огромен телевизор с плосък екран, а върху стъклена масичка за кафе има ваза с изкуствени орхидеи. Всички повърхности са покрити със слой прах. Девет прекарва пръст по една особено прашна маса и казва, че ще се обади на персонала за почистване. В коридора той отваря първата врата вдясно.
Челюстта ми провисва. Пред мен стоят двама могадориански войници с алабастрова кожа и дълга черна коса. Облечени са в черни, непромокаеми палта. Изправени са почти на самия праг, с насочени пушки, готови за стрелба. Пред очите ми минават сцени от седмиците тренировка с Шест и Сам и аз се спускам към по-близкия, шмугвам се под оръжието му, нанасям му един удар в брадата, последван от ритник в стомаха. Могадорианецът е зашеметен и се строполява назад. Оглеждам се за нещо, с което да го пробода, но виждам само тежести за вдигане и боксови ръкавици. В този момент Девет нахлува и игриво подритва другия могадорианец в слабините, а после го перва по носа. Неговият могадорианец се заклаща на пети и после се прекатурва настрани. Нужна ми е още една секунда, за да разбера, че това са само кукли. От смях Девет се превива на две. Когато най-сетне успява да си поеме дъх, той ме шляпва по гърба.
— Брей, брей, това се викат страхотни рефлекси. — Той още вие от смях.
Бузите ми пламват.
— Можеше да ме предупредиш.
— Майтапиш ли се? Обмислях как да ти скроя този номер още в асансьора. Човече, беше жестоко!
Бърни Косар влиза в стаята и подушва гумените крака на поваления от мен могадорианец. Поглежда ме.
— Те са само за тренировки, БК — обяснява му Девет и с горд жест показва с ръка стаята. — Наричаме я учебната зала.
Едва сега се оглеждам. Стаята е огромна и празна. В далечния ѝ край виждам контролен панел като в пилотска кабина. Девет се приближава до него, сяда пред конзолата и започва да щрака превключватели и да въвежда команди. От стените, тавана, пода се появяват бойни сцени и оръжия. Той завърта стола и се обръща с лице към мен, нетърпелив да види колко съм впечатлен. А мен ме пронизва ревност, като си мисля за времето, което е прекарал тук. И ми проличава.
— Това е…
Вдигам очи към тавана. Не успявам да намеря думи. Изпълва ме смут, като се замисля как съм прекарал аз това време. Моето така наречено място за тренировка беше задният двор или при басейна с Шест и Сам. Обзема ме негодувание срещу Анри, който ни местеше толкова често, без да ми осигури тренировките, от които съм имал нужда. Ако си бяхме устроили подобно място, може би щях да стана така силен и уверен като Девет. Ще излезе, че Сандор наистина е бил по-добър сепан.
— Не си видял още най-хубавата част — казва Девет.
Прекосяваме тренировъчната зала и стигаме до врата, която наподобява врата на трезор, която той отваря със завъртане. Вътре има безброй рафтове с различни оръжия: мечове, ножове, експлозиви и още много други. Една стена е отделена само за амуниции.
Девет издърпва от рафта голяма автоматична пушка с телескопичен мерник и се прицелва в мен.
— Едва ли можеш да си представиш колко лесно беше да накупим всичко това. Да живее интернет.
Той тръгва към мен и натиска някакъв бутон над рамото ми. В далечния край на помещението стената се разделя и открива нещо като стрелбище, по-дълго от игрище за кегелбан. Девет взема кутия с патрони и зарежда автомата. Наблюдавам го как раздробява на парченца хартиена мишена от двайсет и седем метра разстояние.
— Не се притеснявай. Стаите са с доста добра шумоизолация. А и ние сме толкова нависоко, че никой не може да ни чуе.
Друга врата в коридора води до залата за наблюдение. Девет отива до един ключ за осветление, монтиран до входната врата, натиска го и същевременно доближава лицето си близо до него. Слаба синя светлина сканира окото му и компютрите оживяват. Яко, много яко. Сандор е създал страхотна високотехнологична система за сигурност. Има поне една дузина компютри и още толкова монитори. Следим всяка една камера на всичките сто етажа на Джон Хенкок Сентър. Изглежда, че следим и всяка една камера в града, която се контролира от чикагската полиция. Девет докосва нещо върху клавиатурата и най-големият екран оживява, показвайки снимката на мускулест мъж в идеално скроен костюм от фин плат, който личи дори на снимката. Има черна коса и гъста брада и държи два лаптопа. Поглеждам към Девет, без да разбирам защо ми го показва.