Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Очите на Архонта поведоха Локи и Джийн към фасадата по широка пътека, посипана с бял чакъл. От двете й страни се ширеха тучни зелени поляни, обградени с декоративни каменни бордюри, които ги караха да наподобяват острови. Още облечени в синьо стражи с черни брони и бронзови маски стояха неподвижно край пътеката, стиснали алебарди от закалена стомана с алхимични светлини, вградени в дървените им дръжки.
Докато повечето замъци имаха параден вход, Мон Магистерия имаше буен водопад, по-широк от пътеката, на която се намираха — тъкмо той бе източникът на шума, който Арки бе чул да отеква, когато лодката пристана долу. Многобройни водни потоци се изливаха от огромни тъмни отвърстия, наредени в колона в стената на замъка. Те се сливаха и се изсипваха в кипящ ров в самата основа на постройката, ров, дори още по-широк от каньона със стъклени стени, ограждащ земите на замъка от останалата територия на Кастелана.
Леко извит мост се губеше в бучащия бял водопад почти в средата на рова. Топла мъгла се виеше около тях, докато се приближаваха към него — сега Локи забеляза, че в моста е изрязана някаква ниша, която се спускаше от центъра му по цялата му видима дължина. До моста на една тънка каменна колона бе окачена желязна верига. Офицерът Око я хвана и я дръпна три пъти.
Миг по-късно откъм моста се чу метално дрънчене. Един тъмен силует се очерта във водопада, разрасна се и после се втурна към тях, а от покрива му отскочиха водни пръски и мъгла. Беше огромен дървен сандък, обкован с желязо, петнайсет стъпки висок и широк колкото моста. Той се приплъзна с грохот по улея, издълбан в моста, и спря с металическо стържене точно пред тях. Вратите му се отвориха отвътре от двама служители с тъмносини мундири, поръбени със сребърен гайтан.
Въведоха Локи и Джийн в просторното транспортно средство, което имаше прозорци на стената, обърната към замъка. През тях Локи не виждаше нищо, освен леещата се вода. Водопадът загърмя по покрива — шумът бе подобен на този, когато се намираш в карета по време на свирепа буря.
Когато Локи, Джийн и всички Очи влязоха в сандъка, служителите затвориха вратата. Единият дръпна веригата, вградена в стената отдясно, и сандъкът с грохот и скърцане бе изтеглен обратно там, откъдето бе дошъл. Докато минаваха през водопада, Локи прецени, че той е дълъг около петнайсет-двайсет стъпки. Незащитен човек никога не би успял да премине през него, без да бъде съборен в рова. Локи предположи, че тъкмо това му е предназначението.
А освен това беше страхотен начин да се изфукаш.
Скоро те преминаха от другата му страна. Локи видя как ги изтеглят в голяма полукръгла зала, чиято отсрещна стена бе резбована, а таванът й бе висок около трийсет стъпки. Алхимични полилеи я осветяваха — сребърни, бели и жълти, и цялата зала сияеше като съкровищница с блясък, пречупен в мокрите прозорци. Когато сандъкът спря, служителите дръпнаха няколко невидими резета и отвориха предните прозорци като грамадна порта.
Пак избутаха Локи и Джийн от сандъка, но по-внимателно отпреди. Камъните под краката им бяха хлъзгави от водата и те последваха примера на стражите и запристъпваха внимателно. Водопадът тътнеше зад гърба им, а после огромната двойна порта зад сандъка се затръшна и оглушителният грохот се превърна в приглушено ехо.
В една ниша в стената отляво на Локи се виждаше някаква водна машина. Няколко мъже и жени стояха пред лъскавите месингови цилиндри и местеха лостове, прикрепени към механични приспособления, чиито функции Локи изобщо не можеше да разгадае. Тежки железни вериги потъваха в тъмни дупки на пода точно до улея, по който влезе огромният дървен сандък. Джийн също изпружи врат, за да огледа по-добре любопитната машинария, но щом преминаха отвъд опасните хлъзгави камъни, краткият изблик на търпимост от страна на войниците приключи и те отново започнаха да бутат двамата крадци.
Те преминаха набързо през преддверието, толкова широко и величествено, че в него можеха да се проведат няколко бала едновременно. Залата нямаше прозорци, които да гледат навън, а изкуствени панорами от стъклопис, осветени изотзад. Всеки прозорец представляваше стилизирано изображение на онова, което би се виждало през истински отвор, изрязан в камъка — бели сгради и имения, притъмнели небеса, терасите на островите отвъд пристанището, десетки платна на главния пристан.