Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Разбрано, Плашило! — Майка забърза нагоре от купчината, като стреляше във всички посоки.
Марио и Чад бяха плътно след нея, следвани от Хлапето, който се пресегна назад да помогне на Иванов.
Вероник Шампион се озова до Скофийлд, който не спираше да стреля, и извика:
— Капитане! Не можем да продължаваме по този начин! Трябва да променим условията на тази битка, иначе няма да издържим още дълго!
— Знам! Знам!
— Имаш ли някакъв план?
— Да! Стигаме до окопите и продължаваме към онази стражева кула!
— А после?
— После смятам да…
Стрелбата го прекъсна.
— Няма значение! Засега това ми стига! — Вероник подхвана Дюбоа и помогна на Скофийлд да извлекат ранения френски войник нагоре по купчината. Баба ги прикриваше.
Почти бяха преодолели снежното препятствие, когато Скофийлд внезапно осъзна, че стрелбата отзад е спряла.
Намръщи се и се вгледа назад. Под стълбището нямаше никого. Никакви смътни сенки, нищо.
Това не беше добре. Означаваше, че са намислили нещо…
Малък метален цилиндър отскочи от последното стъпало и се изтъркаля в алеята.
Приличаше на димна граната, но по-малка. Отначало Скофийлд си помисли, че също е с киселина, но цилиндърът нямаше сребриста ивица. Беше яркочервен с жълти ивици в краищата.
Намиращият се над Скофийлд Иванов също се обърна, видя гранатата и се облещи.
— Капитане! Бягайте! Това е граната с червен уран!
Баба и Шампион вече бяха навън. Шампион протегна ръка и задърпа Скофийлд — който продължаваше да мъкне Дюбоа — нагоре по снежната купчина, но французинът, почти в безсъзнание от загубата на кръв, внезапно се подхлъзна, Скофийлд го изпусна и той се свлече надолу.
Скофийлд понечи да се метне след него, но преди да успее, чу Иванов да вика на Шампион: „Не! Късно е! Измъкни капитана!“, усети как тя рязко го дръпва и се озова по очи в гъстата киша миг преди червената граната да избухне.
Висок метър и половина хоризонтален огнен пръст се понесе покрай Скофийлд и изпълни цялата алея — неудържим, яростен поток от течен огън.
Дюбоа нямаше абсолютно никакъв шанс.
Огънят го прониза и втечни тялото му за миг. Цяло човешко същество се стопи, докато успеят да мигнат.
Очите на Скофийлд се опитаха да изскочат от орбитите.
Приличаше на издължения пламък на огнепръскачка, но по-голям, много по-голям — огнен език, широк два и половина метра и висок метър и половина, ограничаван единствено от стените на алеята. Сякаш проходът внезапно беше наводнен, но не с вода, а с огън — изгарящ, ослепителен жълт течен огън.
Преди да унищожи Дюбоа, огненият пръст мина по закритата част на вкопаната алея и от огромната му жега бронираното стъкло на навеса се пръсна, отделните секции политаха нагоре една след друга.
После, след като втечни французина, огнената река удари снежната купчина и унищожи и нея, преряза я като нажежен нож, минаващ през масло. Последвалата експлозия запрати пара на десетки метри нагоре и забули района около алеята в гъста мъгла.
Скофийлд бе отхвърлен назад.
Когато дойде на себе си — навсякъде около него продължаваха да се сипят куршуми — видя, че огнения пръст го няма, купчината сняг просто беше изчезнала, а сивият бетон на стените и пода на вкопаната алея сияеше в оранжево като въглени в огнище — почти се беше стопил от високата температура.
Под прикритието на мъглата Скофийлд се затъркаля назад с Шампион. Стовариха се в най-близкия окоп до Майка, Хлапето, Баба и Иванов. Марио и Чад бяха малко по-натам. Зак и Ема не се виждаха никакви.
— Какво беше това, по дяволите! — изпъшка Скофийлд.
— Граната с термобарично ядро — отвърна Иванов.
— Но беше толкова малка… — почна Марио.
— Ядрото от червен уран е с размерите на глава на топлийка — каза Иванов. — Експлозията беше малка, защото се захранваше само от кислорода във въздуха. Експлозия, която използва облак запалителен газ, е много по-мощна.
— Това малка експлозия ли се води? — възкликна Майка.
— Няма значение. — Скофийлд се изправи и погледна към извисяващата се над покритите с мъгла окопи стражева кула. — Ако не се измъкнем колкото се може по-бързо от този Стадион, няма да сме от никаква полза. Тръгваме към кулата.
Докато бързаха напред, Хлапето го настигна.