Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Тя взе ръкописа и отръска останалите парченца стъкло. След това се наведе към другите страници…

Попадопулос влезе в кабинета.

— Доктор Уайлд, аз… Ау! – Той замръзна с отворена уста, когато зърна Нина да разбива рамките и да измъква крехките страници от счупеното стъкло. – Какво правиш? Ти, ти… луда вандалка!

Нина вдигна ръка, за да го накара да млъкне.

— Гърбовете на пергаментите – каза тя, като говореше толкова бързо, колкото течаха мислите й. – Досега никой не ги е изследвал, нали?

— Няма какво да им се изследва! На тях няма нищо!

— Така ли? – Тя му показа страницата, на която се бяха появили знаците. Неподправеният му ужас внезапно премина в интерес. – Сам се съгласихте, че е доста необичайно да се използва само едната страна на пергамента, нали? Но през всичките тези векове, докато Братството е съхранявало „Хермократ” в архивите си, никой не си е задавал въпроса защо. Е, сега ще ви кажа защо. – Вече всички страници бяха извадени от стъклените си обкови. Нина използва пластмасовия разделител, за да почисти начупените стъкла от бюрото, преди да разстели върху него ръкописите с предницата надолу. – Защото Платон е искал да използва гърбовете им за нещо друго! Вижте! – Тя насочи лампата към друга част от страницата. Появиха се още знаци. – Той е написал нещо със симпатично мастило!

— Боже Господи! – възкликна Попадопулос, като се наведе над ръкописа и се взря напрегнато в страницата.

— Симпатично мастило – повтори Нина с леко подигравателен, обвиняващ тон. – Един от най-старите трикове и укриване на информация… и за две хиляди години Братството нито веднъж не се е сетило да провери за това.

— Целта ни бе да опазим познанието за Атлантида от другите – подсмръкна Попадопулос, а не да се впускаме на лов за гръцки митове, нямащи нищо общо с нея. – Той внимателно премести пергамента под лампата, за да провери за още скрити знаци. – Колко дълго ще остане видимо мастилото?

— Не знам, може да е завинаги, а може и да изчезне веднага, щом се охлади. За всеки случай ще се постарая да заснема всичко. – Тя наклони главата си на една страна. Това е доста странно.

— Кое?

— Каквото и да значи това, изглежда сякаш е било отрязано. – Тя посочи към една определена част близо до средата на страницата. – Виждате ли? Тук знаците свършват рязко в права линия, сякаш… сякаш върху тази страница е била наложена друга! – Тя придърпа друг лист, за да му демонстрира какво има предвид. – Трябват ни още лампи.

Нина изтича от стаята и скоро се върна с две лампи, които беше взела от съседните кабинети. Тя ги включи в контакти и ги постави на бюрото си. – Нагрейте ги всичките. Трябва да видим знаците на всяка страница.

След няколко минути, с помощта на Попадопулос, всяка страница бе подложена на същото импровизирано облъчване, както и първата. Оказа се, че на всичките има скрити знаци.

— Не мога да разбера какво представлява – оплака се Попадопулос, като отстъпи назад, за да обхване с поглед цялата колекция.