Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
— И така… Защо си тук? Защо? – най-накрая успя да заекне тя.
— Възможно ли е още да не разбираш? – долетя гласът от кадифения мрак. – Моята цел с идването ми тук е много проста. Обичам те, Констънс.
23.
В Кътлър, Мейн, Дуейн Смит седеше на леглото в мотела „Годер Даунийстър“ и оглеждаше четирите предплатени телефона, подредени върху кувертюрата. Въпреки че прозорецът беше отворен, а отоплението изключено, той се потеше от притеснение. Далка се беше свързал с ФБР по мейла. Реакцията беше изненадваща и удовлетворителна. Случи се точно както Филипов беше предвидил – изглежда ФБР отстъпваше пред техните искания със символични заплахи и съпротива. Бяха готови на всичко, за да запазят живота на своя човек. Очевидно този специален агент беше за тях актив с висока стойност.
Филипов беше казал, че ФБР ще настояват да разговарят с някого. Направиха го. И този някой беше Смит. Всичко беше предварително уговорено: трябваше да се обади на този Лонгстрийт в главната квартира на ФБР в Ню Йорк след пет минути по един от телефоните с предплатена карта. Онова, което най-много го притесняваше, беше подбирането на точния момент. Филипов му беше обяснил, че ФБР може да триангулира обаждане за по-малко от трийсет секунди. Значи разполагаше с двайсет секунди, за да проведе този разговор. След това трябваше да затвори, да извади телефона от строя и да го унищожи. Имаше четири телефона, а това означаваше четири двайсетсекундни разговора.
Нагласи хронометъра на часовника си за двайсет секунди. Щом звънне алармата, ще извади батерията от телефона, за да прекъсне разговора. Взе единия от апаратите – нямаше значение кой ще използва, и свали капачето на батерията. Отвори джобното си ножче и го сложи на кувертюрата, да му е под ръка, за да изчопли батерията. Дори да се забави само няколко секунди да извади телефона от строя, можеше да се окаже фатално.
Вече беше време за обаждането. Набра номера и пусна хронометъра.
Веднага отговориха.
— Лонгстрийт – се чу рязък глас и преди Смит да успее да отговори, влезе в своя сценарий. – Ще направим всичко, което искате, но ще ни отнеме няколко дни, преди да уредим формалностите и да прехвърлим Арсено от „Синг Синг“ в градския затвор тук, така че да можем да го качим на самолета за Каракас от летище „Дж. Ф. Кенеди“.
Градският затвор. Оставаха десет шибани секунди.
— Кога ще го местите?
— Не е ваша работа.
— Не, моя е. Вие настояхте да говорим и сега аз имам искане. Кога точно ще го преместите? Искам подробности или още сега ще убием Пендъргаст.
Пауза. Оставаха пет секунди.
— Утре… – пауза – … в един и трийсет следобед бусът от „Синг Синг“ ще влезе в градския затвор през входа „Кардинал Хейс“.
— Сложете Арсено да седне до десния прозорец.
— В замяна искам…
Алармата започна да работи. Смит изключи телефона, пъхна ножчето под батерията и я изстреля навън. След това се зае методично за работа: отвори държателя на симкартата, измъкна я и я задържа над пепелника, докато със запалката я разтопяваше на малко езерце от пластмаса и метални контакти. В стаята имаше очарователна камина, където по-късно тази вечер щеше да изгори и телефона за всеки случай.
Изпитваше въодушевление. Този тип Лонгстрийт се беше предал, и то много бързо. Филипов излезе прав: наистина държаха ФБР за топките. Беше направо удивително колко е лесно, когато държиш някого от висшите им служители. Ако беше някой друг задник, нямаше да го дават толкова мило. А с това прехвърляне в Манхатън Далка ще може да потвърди със собствените си очи дали от ФБР са сериозни за сделката, или само ги бъзикат.
24.
Мекото ехо от думите на Диоген бавно заглъхваше, оставяйки помещението потънало в тишина.
Констънс беше зашеметена за миг. Прозвуча искрено – едно истинско обяснение в любов. Обаче тя бързо се отърси от това впечатление. Диоген вече я беше унижавал със своята изключителна дарба да лъже и това беше само реприза[23].
Докато й минаваше тази мисъл, тя се запита: защо той си мисли, че ще успее отново с този номер? А и между другото, Диоген беше неспособен на любов.
… Аз не само ти се възхищавам, но и се страхувам от теб.
… Приличаме си по толкова неща. В други ти ме превъзхождаш. За чудене ли е тогава, че моята почит към теб е нараснала?
— Ако това, което казваш, е истина – каза тя хладно, – тогава прояви кураж заради чувствата си и се покажи.
23
В музиката повторение на част от музикалния материал в оригинален или променен вид. – Б.пр.