![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
[* Кварталът на нисшата класа в Рим. – Б.пр.]
[* Сградата, в която заседавал римският сенат. – Б.р.]
— Цезар Август! Да живее Галиен Цезар Август! Нека боговете го залеят с тяхната радост!
Всичко това беше съвършено незаконно. Отвратени сенатори и важни военачалници се бяха обединили в група, която виждаше у Аврелиан възможност да се противостои на лакомията на Галиен. Той, главният военачалник Аврелиан, най-великият и най-победоносният от воините на Рим, единствен той би съумял да върне малко от честта на империята, освобождавайки августейшия затворник от персите.
Оттогава не минаваше ден, без да го извикат. Разпъваха го на кръст, за да се реши на сблъсък, който, макар да ласкаеше гордостта му, не беше нито благоразумен, нито със сигурност победоносен.
Накрая, като че това не беше достатъчно, Улпия всяваше смут в малкото часове, които му оставаха за почивка.
Откакто беше дошла в Рим с Клавдия и Юлия Корделия, тя проявяваше ново, невероятно упорство. Нощите им трябваше да бъдат по-скоро като на двойка побеснели любовници, а не почивка, както подхожда на съпрузи.
Аврелиан не се съмняваше, че Клавдия стои по някакъв начин зад тази лудост. Беше отстъпил веднъж и се беше подчинил с малко отвращение на игрите й, по-очарован, отколкото би искал да признае. Независимо от предубежденията си, той всеки път изпитваше вълнение от тази мания за секс, която Улпия сякаш проявяваше. Без да разбира причината за нея, упреквайки се, той така й се подчини, че не успяваше вече да отхвърли тези странни двубои. Улпия се проявяваше в тях като някоя непозната. Сякаш искаше да го изпълни с любов, каквато той никога не беше изпитвал, но с която тя беше преизпълнена като преливащ фонтан. Това беше жена много по-различна от онази, която той досега беше приемал в постелята си смутено и примирено.
Всъщност, с изключение на капризните желания на Клавдия, той толкова малко познаваше жените!
Точно насред този хаос, Аврелиан получи любезна бележка от първия секретар на сената Пулиний.
„Луций Аврелиан, искам да те уверя в голямото си приятелство към теб. Ти не ме познаваш, докато в моите уши още отеква бащината любов, която изпитва към теб нашият скъп Валериан Август, за когото толкова скърбим. Нека боговете го спасят от ужасното му положение.
Ти знаеш, че аз бях и още съм неговата най-предана опора. Бях до него онази злокобна сутрин, когато напусна Едеса, за да иде при вероломния Шапур.
Скоро се завърнах в Рим. Искам, трябва да говоря с теб за Август и за състоянието на империята. Не само защото знам, че и едното, и другото живо те интересуват. Става дума за Рим.
По-добре е само ти да чуеш думите ми. Къщата ми на хълма Опий ще бъде подходящо място. Утре в четири часа един от робите ми ще дойде да потърси отговора ти и да те доведе при мен, ако той е положителен. Което биха искали боговете, надявам се.”
Но онази сутрин, когато Аврелиан поздравяваше за пръв път Пулиний, един роб с уплашена физиономия го бе настигнал след сложна обиколка, носейки лоша новина.
Юлия Корделия беше припаднала, докато полагала дарове в храма на Минерва Медика. Жреците не смеели да я преместят от страх да не би нейното неразположение да е знак от богинята. Аелкан, който придружавал господарката си, вдигнал врява и направил скандал, за да я пренесат на по-удобно място от храмовия плочник.
Пулиний, чиято къща беше съвсем наблизо, без да се поколебае, бе предложил помощта си и бе предоставил слугите и стаите си.
И сега, между разветите тоги на лекарите, Аврелиан едвам разпознаваше лицето на майка си.
Тя беше дошла в съзнание преди малко. Беше толкова измършавяла. Нейната пожълтяла и сякаш напукана кожа се опъваше по костите на слепоочията. Разпилените й по възглавниците коси лепнеха от пот и от прахта на плочника, където се беше строполила.
От време на време, под многобройните чаршафи и завивки, които бяха донесли, се различаваха конвулсиите на хилавото й тяло. Те бяха толкова внезапни и толкова силни, като че спотаило се в леглото й животно я нападаше.
Юлия Корделия се напрягаше с всичката сила, която й беше останала, но страданието всеки път я побеждаваше. Тогава гримаси оголваха зъбите й. Побледнелите й устни обаче не пропускаха никакви стенания. След миг борба тя оставаше неподвижна, с толкова свити на дъното на орбитите им очи, че се виждаше как смъртта я докосва.
Лекарите се караха. Най-старият беше лекувал рана на Валериан Август и болестите на много сенатори с гръмки имена. Той уверяваше, че нещо като животно се храни с тялото на Юлия Корделия.