Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Убиецът зяпна. Каладин завъртя Меча и го измъкна от плътта му, после опита да го удари със замах и да го довърши. Сет бе твърде бърз. Оттласна се назад и принуди Каладин да го следва и да прави Оттласване след Оттласване.
Ръката на Сет още му служеше. Проклятие. Ударът в рамото не беше прекъснал напълно душата, която водеше до мишницата. А Светлината на Каладин беше на привършване.
За щастие, Светлината на Сет беше сякаш още по-малко. Убиецът явно я изчерпваше много по-бързо от Каладин, както личеше от намалялото сияние около него. И наистина, той не опита да лекува рамото си, за което щеше да иде много Светлина, а продължи да бяга, да се мести напред и назад, за да превари Каладин.
Долу продължаваше мрачната битка, плетеница от мълнии, ветрове и въртящи се облаци. Докато Каладин преследваше Сет, нещо грамадно се раздвижи под облаците, сянка, голяма като град. След миг върхът на цяло плато проби тъмните облаци с бавно въртене, като че беше хвърлено нагоре.
Сет почти се сблъска с него. Оттласна се нагоре, за да го превали, и се приземи на повърхността му. Затича по платото, което лениво се въртеше във въздуха, докато ускорението му се изчерпваше.
Каладин кацна зад Сет, но задържа повечето от Оттласването нагоре, за да бъде лек. Притича по ръба на платото, насочен почти нагоре към небето. Свърна встрани, щом Сет внезапно се обърна, преряза някаква скала и камъните се затъркаляха надолу.
Затропаха по повърхността на платото, а то на свой ред взе да се спуща към земята. Сет стигна върха и се хвърли оттам, Каладин — след него. Отскочи от каменната повърхност, която потъна като умиращ кораб в кълбестите облаци.
Продължиха гонитбата. Сет падаше край горната част на бурята и не откъсваше очи от Каладин. Диви очи.
— Опитваш да ме убедиш! — викна той. — Не може да си един от тях!
— Видя, че съм — отвърна Каладин.
— Пустоносните!
— Върнаха се — изкрещя Каладин.
— НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ. АЗ СЪМ НЕВЕРЕН. — Убиецът се задъхваше. — Не ми е нужно да се бия с теб. Ти не си моята цел. Имам… имам работа за вършене. Аз се подчинявам!
Обърна се и се Оттласна надолу.
През облаците и надолу към платото, където бе отишъл Далинар.
Шалан връхлетя в залата, когато бурите навън се сблъскаха.
Какви ги вършеше? Нямаше време. Дори и да смогнеше да отвори портала, бурите бяха тук. Нямаше да успее да преведе хората.
Мъртви бяха. Всички. Навярно хиляди вече бяха пометени от стената на бурята.
Въпреки това изтича до последната лампа и зареди сферите вътре.
Подът на залата засия.
Ардентите изненадано скокнаха на крака, а Инадара писна. Адолин залитна през вратата. С него нахлу бурен вятър и гневен дъжд.
Сложната мозайка засвети отвътре. Изглеждаше почти като стъклопис. Шалан трескаво махна на Адолин да иде при нея и притича до ключалката на стената.
— Меч — викна тя на Адолин, за да надвие шума на бурите навън. — Тук вътре!
Ренарин отдавна беше освободил своя.
Адолин се подчини, избърза напред и призова Меча си. Заби го в отвора, който отново се нагоди по формата му.
Нищо.
— Не действа! — кресна Адолин.
Само един отговор.
Шалан грабна дръжката на оръжието и го измъкна, без да обръща внимание на писъка, който се появи в ума ѝ, щом го докосна. Захвърли го настрани. Мечът на Адолин изчезна в мъгла.
Дълбока истина.
— Нещо не е наред с твоя Меч и с всички Мечове. — Шалан се подвоуми само за миг. — С изключение на моя. Шарка!
Той се появи в ръцете ѝ. Мечът, с който тя уби. Скритата душа. Шалан го заби в отвора, оръжието затрептя в ръцете ѝ и засия. Нещо дълбоко във вътрешността на платото се отключи.
Навън падна мълния и войниците закрещяха.
Действието на механизма вече ѝ беше ясно. Шалан се хвърли с цялата си тежест върху Меча и взе да го бута пред себе си като ръчка на мелница. Вътрешната стена на сградата беше като пръстен в тръба — можеше да се върти, а външната стена оставаше на място. Шалан буташе Меча и той движеше вътрешната стена. В началото запъна заради нападалите камъни от изрязания във вратата отвор. Адолин се хвърли с тежестта си върху Меча заедно с Шалан и двамата въртяха кръга, докато стигнаха над изображението на Уритиру, на половин оборот от Натанатан, откъдето Шалан тръгна. Тя издърпа Меча.
Десетте лампи угаснаха като затворени очи.
Каладин последва Сет в бурята, гмурна се в чернотата, падна сред кипящите ветрове и мощните светкавици. Вятърът го нападна и почна да го подхвърля. Никакви Оттласвания не помагаха. Може и да беше господар на ветровете, ала бурите бяха друго нещо.