Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ммм… — обади се Шарка. Шалан погледна наляво. Приближаваше стена на буря. Бурите бяха като две ръце, които се приближаваха, за да смажат войските.
Шалан остро пое дъх и в нея навлезе Светлина. Явно по Адолин имаше някой и друг скъпоценен камък. Той отстъпи и я огледа от глава до пети.
— Ти също ли?
— Ъ… — Тя прехапа устни. — Аха. Съжалявам.
— Съжаляваш ли? В името на Бурите, жено! Можеш ли да летиш като него?
— Да летя?
Чу се гръм. Съдбата бе надвиснала. Точно така.
— Имай грижата всички да са готови да тръгнат! — каза Шалан и се завтече обратно в залата.
Бурите се сблъскаха под Каладин. Облаците, черни, червени и сиви, се разделиха в грамадни вихри. Между тях летяха мълнии. Сякаш отново настана Ахариетиам, краят на всички неща.
А над това, на върха на света, Каладин се сражаваше за живота си. Сет прелетя и замахна с проблясък на сребрист метал. Каладин отрази удара с копието и то затрептя с ясен звън. Сет продължи да го притиска и Каладин се Оттласна в същата посока.
Падаха на запад, плъзгаха се върху облаците. За Каладин това беше долу. Падаше с насочено копие, върхът му беше право към убиеца шин.
Сет сви наляво, Каладин бързо се Оттласна подире му. Бесни, врящи, гневни облаци се сливаха под него. Двете бури като че се бореха; светкавиците бяха като размяна на удари. Звучаха сблъсъци и не всички те бяха гръмотевици. Близо до Каладин над облаците се подаде грамаден камък, а по дължината му се въртяха изпарения. Проряза светлината като някакво морско чудовище и пак потъна.
Отче на Бурята… Намираше се на стотици, може би хиляди стъпки във въздуха. Що за насилие ставаше долу, щом камъни се хвърляха толкова нависоко?
Каладин се Оттласна към Сет, набра скорост, плъзна се по горната повърхност на бурите. Приближи, после леко се отдръпна, та скоростта му да е като на Сет и да летят редом.
Каладин замахна с копието към убиеца. Сет отби ловко. Държеше меча с една ръка, а с друга го поддържаше отзад и така отклони удара встрани.
— Не може Сияйните рицари да са се върнали — извика Сет.
— Върнаха се — отвърна Каладин и издърпа копието си. — И те ще те убият.
Леко се Оттласна настрани, залюля се, обърна се и замахна.
Сет обаче се изви нагоре и мина над копието. Двамата падаха, облаците бяха до тях. Сет се гмурна вътре и удари оттам. Каладин изруга и едва се Оттласна навреме.
Убиецът се спусна край него и изчезна като сянка в облаците долу. Каладин опита да проследи сянката, ала не успя.
След миг Сет изскочи от облаците до него и бързо нанесе три удара. Единият попадна в ръката на Каладин и той изтърва Сил.
Проклятие. Оттласна се по-далеч от Сет, после прати Светлина в посивялата умираща ръка. С труд върна цвета ѝ, но Сет вече се спускаше върху него.
В отбранително вдигнатата лява ръка на Каладин се появи мъгла. Мъглата се превърна в сребрист щит. Щитът меко засия и отрази Меча на Сет. Онзи изръмжа от изненада.
Силата се върна в дясната ръка на Каладин, разкъсването зарасна. Ала количеството Светлина, което отиде за това, го остави изцеден. Отдели се от Сет. Стараеше се да стои далеч, но убиецът го следваше и свиваше във всяка посока, в която Каладин се мъчеше да избяга.
— Нов си в това — рече Сет. — Не можеш да се биеш с мен. Ще те победя.
Той се стрелна напред, а Сил се превърна в копие в ръцете на Каладин. Като че предвиждаше какво оръжие му е потребно. Сет стовари Меча си срещу нея. Така двамата се озоваха лице в лице и се затъркаляха един до друг. Оттласванията им ги теглеха край облаците.
— Аз винаги побеждавам — рече Сет. Каза го някак особено, като че беше ядосан.
— Грешиш за мен — отвърна Каладин. — Не съм нов в това.
— Току-що си придобил способностите си.
— Не. Вятърът е мой. Небето е мое. Мои са още откакто бях дете. Ти си натрапникът тук. Не аз.
Отхвърли убиеца назад и двамата се разделиха. Престана да се замисля твърде за Оттласванията, за това какво трябва да прави.
Остави се да е.
Спусна се след Сет. Дрехата му се вееше. Копието му сочеше сърцето на убиеца. Сет се измъкна, ала Каладин пусна копието и замахна в широка дъга. Сил се превърна в бойна брадва. Тя падна съвсем близо до лицето на шина.
Той изруга, обаче смогна да отвърне с Меча. За по-малко от миг в ръката на Каладин се появи щит и той отблъсна удара. Сил се пръсна и стана меч, докато Каладин нападаше с голи ръце. Мечът се появи и се вряза дълбоко в рамото на Сет.