Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Убиецът се завъртя във въздуха и се стовари на земята, блестящ като комета. Адолин едва отби удар с Меча; силата на този удар бе невероятна. Отхвърли го назад. Убиецът се завъртя и двама мостови паднаха с изгорени очи. Други загубиха остриетата на копията си, когато опитаха да го намушкат.
Убиецът се отърси от тежестта на труповете. От двете му рани се процеждаше кръв. Пред очите на Адолин раните се затвориха и кръвта спря. Както Каладин беше казал. Адолин посърна, когато осъзна колко малки възможности са имали срещу него когато и да било.
Сет се понесе към Далинар, който беше в гърба на пристъпа. Старият воин вдигна Меча си, като че в знак на уважение, после удари.
Нападение. Така трябваше да действат.
— Татко… — прошепна Адолин.
Убиецът отби удара и сложи длан на гърдите на Далинар.
Принцът внезапно засия и се понесе в тъмното небе. Не викаше.
Платото потъна в мълчание. Някои мостови подкрепяха ранените си другари. Други се обърнаха към убиеца и трескаво се подредиха в боен ред.
Убиецът сведе Меча си и понечи да си тръгне.
— Гадина! — изплю Адолин и се завтече след него. — Гадина!
Едва виждаше от сълзите.
Убиецът спря и насочи оръжието си към него.
Адолин залитна и спря. Как го болеше главата.
— Свърши се — прошепна убиецът. — Аз свърших.
Извърна се от Адолин и продължи по пътя си.
Като самата Преизподня, свърши се! Адолин вдигна меча над главата си.
Убиецът се завъртя и удари оръжието му със своето с такава сила, че Адолин отчетливо чу как нещо се скършва в китката му. Мечът падна от ръката му и изчезна. Сет замахна с длан и чукна с кокалчетата Адолин в гърдите. Той зина и остана без дъх.
Вцепенено се отпусна на колене.
— Предполагам, че мога да убия още един в свободното си време — изръмжа Сет. После се усмихна страховито със стиснати зъби и широко отворени очи. Сякаш изпитваше огромна болка.
Адолин дишаше с усилие и чакаше удара. Погледна към небето.
Татко, съжалявам. Аз… Аз…
Какво беше това?
Примигна, щом различи нещо бляскаво в небето. Спущаше се надолу като листо. Тяло. Човек.
Далинар.
Падаше бавно, сякаш бе лек като облак. От тялото му струяха ивици бяла светлина. Мостовите шепнеха, войниците викаха и сочеха нагоре.
Адолин замига; беше убеден, че му се привижда. Но не, това беше Далинар. Като… един от самите Вестители, които слизат от Селенията на Покоя.
Убиецът погледна и залитна. Зина от ужас.
— Не… Не!
И тогава, като падаща звезда, ослепително кълбо от светлина и движение се спусна пред Далинар. Падна на земята и пръсна обръч Светлина като бял дим. В средата, с ръка на камъните, беше приклекнал човек в синьо. В другата ръка стискаше бляскав Меч.
Очите му пламтяха в Светлина, пред която Убиецът някак изглеждаше мрачен. Униформата беше на мостови, а на челото на мъжа се виждаше робско клеймо.
Обръчът светлина помръкна и остави само един голям глиф, приличен на меч, който постоя миг и изчезна в дим.
— Ти го запрати в небето да умре, убиецо — рече Каладин и от устните му се надигна Светлина. — Ала небето и ветровете са мои. Те ми принадлежат, както сега ми принадлежи и твоят живот.
86
Шарки от Светлина
„Единият почти сигурно предава останалите.“