Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Светъл и блестящ Меч се появи от мъглата. По дължината му се виеха шарки, от които излизаше ярка синя светлина.
Каладин пое дълбоко дъх, като че за пръв път се будеше напълно. Коридорът потъна в мрак, когато Светлината във всяка лампа трепна и угасна.
За миг останаха в тъмнина.
После Каладин избухна в Светлина.
Тя изригна от тялото му и той засия като бяло слънце в мрака. Моаш отстъпи пребледнял и вдигна ръка да заслони очи от белия блясък.
Болката се изпари като мъгла в горещ ден. Хватката на Каладин се стегна около дръжката на Меча. Пред това оръжие остриетата на Гробовния и Моаш изглеждаха прости. Един по един капаците на прозорците в целия коридор се отвориха и вятърът нахлу с писък. Зад Каладин по пода се появи скреж, който нарастваше с отдалечаването си от него. В скрежа се очерта глиф, почти като крила.
Гробовния извика и падна в желанието си по-бързо да избяга. Моаш заотстъпва, без да откъсва поглед от Каладин.
— Сияйните рицари — тихо продума Каладин — се върнаха.
— Закъсняхме! — викна Гробовния.
Каладин се свъси, после хвърли поглед към краля.
— Диаграмата говореше за това — рече Гробовния, докато бързо се измъкваше по коридора. — Пропуснахме го. Напълно го пропуснахме! Съсредоточихме се да те отделим от Далинар, а не върху това, в какво могат да те превърнат нашите действия!
Моаш местеше поглед от Гробовния към Каладин. После се обърна, а Бронята му изтрака, когато хукна по коридора и изчезна.
Каладин, прозвуча гласът на Сил в ума му. Все още има нещо много лошо. Усещам го във ветровете.
Гробовния се разсмя като умопобъркан.
— Да ме отделят от Далинар? — прошепна Каладин. — Че какво значение има за тях?
Обърна се и погледна на изток.
О, не…
85
Погълнат от небето
„Ала кой е този пътешественик, онзи, който не пасва, който не намира обяснение? Съзирам неговото участие и светът се разкрива пред мен. Свивам се и отстъпвам. Невъзможно. Дали?“