Света троица [Войните на Розите-2]

— Йорк, Ваше Височество — рече Съмърсет притеснено.

Херцогът бе пребледнял и изражението му се отразяваше по лицата на кралицата и на Дери Бруър, които се тревожеха за обременения дух на Хенри. Дери едва потисна тръпката си при мисълта, че болестта на краля може да се завърне, може все още да се таи някъде свита на кълбо у младия мъж, когото той следваше.

— Да… Йорк — продължи Хенри. — Ако той и неговите поддръжници ме нападнат, страната ще се вдигне срещу предателството му. Всеки един от придружаващите ме графове, всеки херцог, всеки барон, всеки рицар и професионален войник ще грабне меча, копието и лъка и ще се изправи срещу него. Всяко село, всеки малък и голям град! Кралят е недосегаем, Съмърсет! Кралят е неуязвим, богопомазан. Всеки мъж, който застане срещу мен, ще гори в ада. Това е отговорът към мъже като Йорк и Солсбъри. Ще тръгна на север в мир, но ще му отговоря с война, ако излезе дори на крачка извън своята крепост — кралят спря, за да разтрие с кокалчета слепоочията си, да отмахне болката, после затвори очи.

— Маргарет, ще бъдеш ли тъй добра да повикаш Хатклиф? Той прави прекрасна отвара срещу болка, а главата ми ще се пръсне.

— Разбира се — отвърна тя и се надигна. Дери стана с нея и тя избута мъжете от стаята, за да се погрижи за мъжа си, като извика през отворената врата да доведат лекаря. Един слуга хукна да го открие.

Щом вратата зад гърба му се затвори, Дери се озова в доста по-студения коридор, хвърли бърз поглед към Съмърсет и видя собствените си безпокойства, отразени в неговото лице. Никой от двамата нямаше да спомене за внезапната отнесеност на краля, убеден бе в това. Мисълта, че Хенри може да има само ограничено време, преди да потъне отново в онази мечтателна лудост, беше ужасяваща, необозрима и накара Дери да потръпне и да се почувства зле. Да облече в думи този страх, беше все едно да го материализира. Като мълчат, и двамата можеха да си кажат, че е било въображението им.

— Можем ли да избегнем война, Бруър? — изведнъж го попита Съмърсет.

— Разбира се, милорд. Въпросът е, трябва ли да я избегнем? Наполовина съм убеден, че нашата млада и гневна кралица има право. Може би трябва да разкъсаме фалшивите одежди на тази Съдебна обиколка и да изправим кралската армия срещу Йорк. Неделима част от всяка победа е да избереш в кой момент да нападнеш. Не искам да изпуснем най-добрия шанс, който може би ще имаме.