Света троица [Войните на Розите-2]

— А тебе? — попита другият. — До мен нищо не е дошло. Редом с краля ще яздят херцози и графове, дори нисшестоящи барони, но не и ние двамата. Мъже, които познавам от години, вече не отговарят на писмата ми. Ами сина ти Уорик?

Солсбъри поклати глава.

— И той е изпаднал в немилост явно. Брат ми Уилям е бил извикан в Лондон. Граф Пърси е женен за една Невил, въпреки това стои до краля. Какво, мислиш, означава това?

Остатъци от гневния диалог със Сесили все още нюансираха тона на Йорк, когато му отговори.

— Означава, че ушите на крал Хенри са пълни с отрова, това означава. Всички тези приказки за „защита на кралството от онези, дето застрашават мира“ — кого другиго биха имали предвид, ако не Йорк и Солсбъри? Да, и Уорик също, ако застане до нас. Струва ми се дребнава злоба, дето опетнява името ми след всичко, което съм направил за трона на Ланкастър. Двамата с теб дадохме титлата Уелски принц на сина му, за бога! Докато кралят спеше, защитавахме Англия от всички, които ѝ бяха хвърлили око. Може би трябваше да оставя на французите контрола върху Ламанша, та да правят набези по бреговете ни, или пък да бях пренебрегнал подкупничеството и корупцията на користните лордове, когато ме викаха да осъдя поведението им. Господи, Боже, знам, че имам врагове, твърде много, за да ги броя. Един по един всички, които наричах приятели, се отдръпнаха и сега са под крилото на кралица Маргарет. Писах на Ексетър, Ричард. Независимо от различията ни този човек се ожени за най-голямата ми дъщеря. Мислех си, че ако се стигне до избор, той и аз… все едно, няма значение. Нямам отговор от него. Домът на собствената ми дъщеря за мен е затворен.

— Не можеш да очакваш повече. Принудиха го да живее в Понтефракт по твоя заповед, Ричард. Ексетър не би простил това с лекота. Не, Ексетър ще подкрепи Пърси, а те са в калта. Но все пак, имаш съюзници — отговори Солсбъри. — Обещал съм ти своята подкрепа. Моето име е свързано с твоето по всякакъв начин, тъй че двамата се издигаме или падаме заедно. Синът ми все пак идва в Лъдлоу с повече от хиляда войници от имотите си — дори в каменното сърце на крепостта Солсбъри сниши глас почти до шепот. — Ако те ни обявят за предатели, ще бъдем достатъчно силни да се хванем за оръжието.

— За бога, не това искам аз — възпротиви се Йорк. — В деня на сватбата ми със Сесили ти ми каза, че родът Невил е с мен, помниш ли? Спази думата си, когато трябваше, и съм ти благодарен — ръцете му стиснаха още по-силно перилата и кокалчетата му побеляха. — Баща ми бе екзекутиран за държавна измяна, Ричард. Разбираш ли, че лесно няма да потегля по този път? Ако тронът ми падне в ръцете, няма да го откажа, разбира се, че не! Но съм преживял абсолютно цялото си детство като храненик, с опетнена чест и име. Нима искаш името Йорк да се окаля до черно? — той сведе глава към него и заговори с рязък шепот: — Казвам ти, няма да се вдигна с оръжие срещу него. Не мога, не и както е сега. Когато Хенри беше болен и хората твърдяха, че ще умре, беше съвсем различно. Сега се е събудил — и не е същият човек. Ти беше там, видя го. Може би духът му е възмъжал, докато е спал, не знам. Може Господ да му е възвърнал мозъка в безграничната си милост. Всичко се е променило сега, след като агнето е напълно събудено, след като се е превърнало в мъж. Всичко е ново.