Света троица [Войните на Розите-2]

— Ваше Височество — започна той, — събрал съм толкова много съдии с персонала им, че всяка стая в странноприемниците на града е изпълнена с тях. Самата крепост Тауър е претъпкана с войници, най-добрите стражи, които да придружат Ваше Височество на север. Вече чакаме само неколцина — като сред тях най-високопоставеният е Хенри Холанд, херцог на Ексетър.

— Братовчедът Ексетър имаше четиристотин мъже преди — тихо отбеляза кралят. „Преди“ беше станало символ за периода, преди той да изпадне в състояние на безтегловност. — Помня го избухлив като кибрит, младия Холанд. Получил ли е съобщението ми по вестоносец?

— Със сигурност, Ваше Височество — отвърна Съмърсет. — Свитъкът е попаднал лично в ръката му. Мисля, че доста е поотслабнал през затворничеството си в Уелс, но е дал клетва, че ще дойде. Не изпитва излишна любов към Йорк.

— Въпреки това е женен за една от дъщерите му — обади се Маргарет. Тя седеше до мъжа си, подчертавайки правата си на съпруга с близостта си. Дери вдигна очи, когато тя заговори.

— И този съюз може все още да го раздвоява.

— Не — отвърна Хенри, — Йорк го е наказал, защото е взел страната на Пърси. Неговата лоялност е ясна. Всичко, което има, е дошло от моята ръка. Не бих поставил под съмнение човека само заради това, че се е оженил за една Плантагенет, както не бих се съмнявал в граф Пърси заради съпругата му Невил. Но няма да го чакам. Какво друго?

Съмърсет се обърна, за да поеме отново маршрута си по килима пред камината. Дери, щом му се представи възможност, реши да отговори на въпроса сам.

— Ваше Височество, притеснява ме това, че все още не сме се свързали с Йорк и Солсбъри. Двамата със Съмърсет може да имаме своите оплаквания от тези хора, но ако не ги доведем в Лондон да положат клетва, страхувам се от техните армии. Заедно с младия Уорик те притежават повече земи и мъже от всяка друга фракция с изключение на кралския род. Йорк сам по себе си е най-богатият лорд в Англия, Ваше Височество. Можем ли да пренебрегнем такъв човек?

В предни години Дери знаеше, че кралят вече ще кима с глава, преди да е изказал думите си докрай, и ще промълви: „Както кажеш, Дери“. Странно притеснително му беше да види как сега той преценява и претегля, вместо да избълва одобрението си. Но първа заговори Маргарет, изпреварвайки съпруга си.

— Тук сме в затворен кръг, мастър Бруър, нали?

— Разбира се, Ваше Височество. Най-доверените ми хора са заобиколили стаята. Никой не може да ни подслушва.

— Тогава ще кажа на глас онова, което отдавна се върти в главата ми. Няма да има мир, докато е жив Йорк. Той ламти за трона на съпруга ми и ще го присвои, ако му дадем и най-малката възможност. Нарекохме това събиране тук Съдебна обиколка и точно тъй си е, но с нея също показваме и силата си. Лордовете, тръгнали на север с краля си, ще видят мнозина, които още поддържат рода Ланкастър. Ще видят, че кралят се е върнал да управлява, че по Божия милост е излекуван. А в случай че Йорк и Солсбъри ни предизвикат, ще бъдат посрещнати от армии, от хиляди, които ще застанат на пътя им. Тогава поне проблемът ще бъде уреден.