Света троица [Войните на Розите-2]

— Граф Пърси ми напомни, че трябва да имаме предвид сина на Йорк, Едуард Марч — рече тихо Съмърсет. — Той се чуди на глас дали смъртта на Йорк при болест или пък нещастен случай би донесла край на тази заплаха.

Дери го погледна в очите и видя напрежението в тях.

— И как му отговорихте, милорд?

— Ами, казах му да върви по дяволите, Бруър. Надявам се, че ти би казал същото, ако ти спомене подобно отвратително нещо.

Дери усети, че нещо в него се отпусна с облекчение. Харесваше лорд Съмърсет, човек, който не виждаше полусенки в присъдите си. Той наклони глава.

В този момент по коридора се зададе тичешком доктор Хатклиф, порозовял и изпотен от тичането от другия край на Тауър.

— Извинете ме, милорд, мастър Бруър — каза им. — Кралят ме е викал.

Двамата мъже се оттеглиха и докторът се втурна вътре, като затвори плътно вратата след себе си.

Дери насочи вниманието си обратно към Съмърсет, след като онзи изчезна.

— Йорк пише писма, милорд. Виждал съм някои от тях, преписани за мен от хора, дето му нямат доверие.

— Измяна ли? — попита херцогът със светнали очи.

— Съвсем не. С всяка своя дума той почита краля, но се оплаква много от вас и от Пърси, и от останалите лордове около краля. Той не познава сегашния Хенри. Смятам, че донякъде все още вижда краля такъв, какъвто бе едно време: агнето, голобрадото момче. Господ е свидетел, искам Йорк да падне, милорд. Нищо повече не искам от това да стоя над изстиналото му тяло върху студеното поле. Докато е жив, той е опасност за моя крал дори само със силата си и с подкрепата на рода Невил — независимо дали някога ще посмее да посегне към трона, или не.

От отчаяние и изтощение Дери подритна с крака си едно малко камъче на пода и го запрати надалеч.

— Смятам, че преди ви казах истината. Ако се извади оръжие, не мога да съм сигурен кой ще победи. Сигурно има друг начин, друго решение на проблема с Йорк. Двамата трябва да го открием. Докато не засвирят тръбите, милорд. Докато не дойде този момент, все още съществува възможност да подчиним Йорк. А ако засвирят, значи ще сме се провалили.

— И какво ако засвирят? — попита Съмърсет, макар че и двамата знаеха отговора.

— Тогава заедно с вас ще работим, за да унищожим Йорк и всеки, който застане до него. Ще жертваме живота си, за да вземем неговия, ако се наложи. Ако дипломацията не сполучи, милорд Съмърсет, трябва да последва война — и ако това стане, няма да позволя Йорк да триумфира, докато съм жив — той се усмихна горчиво. — В крайна сметка, и той не би оставил някой от нас да живее дълго.

Съмърсет кимна замислено.

— Знаеш ли, Дери, когато бях момче, избягах едно лято и тайничко отидох да видя селския панаир, да погоня местните момичета, да пия и да ми предскажат бъдещето. Баща ми така и не разбра, че съм излязъл от стаята си. Сигурно и ти си правил нещо подобно навремето.