Света троица [Войните на Розите-2]

В двора Едуард Марч сбираше нещата си, за да си тръгва. Беше свалил шлема и косата му беше черна и мокра от пот. Солсбъри видя как момчето поглежда към колонадите за одобрението на баща си, но Йорк не забеляза.

— Ако можех да прекарам само час с краля — побърза да продължи той, докато ръцете му стискаха перилата, сякаш искаше да ги пречупи. — Ако можех да съм сигурен, че е прочел писмата ми, или да можех просто да изхвърля тези шепнещи мъже, щях да успея да спукам този цирей. Съмърсет! Чу ли, че вече е произведен в херцог? И капитан на Кале? Моята титла, край, няма я! Мъжът, когото пратих в затвора, е обявяван за „верен и лоялен поданик“ на всеки ъгъл в Лондон, като така аз ставам за смях. Съмърсет, Пърси, Ексетър, Бъкингам и Дери Бруър. Докато те са живи и процъфтяват, шансът на моя крал да живее му се отнема. Казвам ти, той пак ще потъне, с тези хора около себе си.

Солсбъри чувстваше единствено раздразнение, докато Йорк говореше. Преди този мъж беше като скала за амбициите на рода Невил. Една среща със събудения крал и камъкът Йорк сякаш се пропука до основи. Той не показа разочарованието си, когато отговори:

— Каквото и да плюят срещу нас, никой крал не може да управлява без тримата си най-силни лордове. С времето Хенри ще разбере това, сигурен съм. Но, приятелю, знаеш, че не можем да идем при него без въоръжени мъже, иначе ще ни завържат, ще ни уловят като рибки в рибарска мрежа. С твоите и моите войници, които ще гарантират безопасността ни, крал Хенри ще трябва да изслуша справедливите ни оплаквания. Няма да седя и да чакам мъже като граф Пърси да ме обявят за враг на Короната! Нито пък ти. Трябва да действаме решително и стремително, за да представим нашия случай. До лятото вече това ще е зад гърба ни и мирът ще бъде възстановен. Защо не? — Солсбъри усещаше, че говори на вятъра. Йорк не го слушаше, както бе застанал там застинал и вкаменен, все още бесен на жена си.