Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
С притворени клепачи наблюдавах скришом напетия граф. Гъвкавото тяло, гордата осанка и искрящият огън в погледа му го превръщаха в идеал за унгарски герой. Точно така си бях представяла маджарите! Един народ от горди херои, възседнали буйни коне, който обича свободата повече от живота си. Народ, способен на истински страстни чувства.
Знойното цветно море в градината подчертаваше предизвикателната мъжественост на неговия облик. Жадното ми за красота сърце, задушаващо се от сивото всекидневие и безутешната тъга във Виена, започна да изпитва удоволствие от тази прекрасна гледка. Всеки страничен наблюдател би си казал, че съм задълбочена в тънкото томче със сонетите на Шекспир, което държах в ръце, а аз в действителност наблюдавах младия граф.
Той ми демонстрираше възхищението си по изключително очарователен начин, без никога да ми се натрапва. Винаги беше наблизо, за да чуе, ако го викам, готов да носи досадния чадър против слънце, да ми държи шала или да изпълни едва прошепната заповед.
– Този бездеен живот сред толкова много жени трябва да е скучен за вас, граф Хуняди – след дни все пак започнах разговор, който все си забранявах да подхвана.
А той трябваше да чака да го заговоря, преди да отвори уста в мое присъствие. Първоначално тази точка от дворцовия церемониал ме дразнеше, но ето че сега ми харесваше. От мен зависеше дали да започна разговор, или не. Обикновено нямах подобно желание. Имаше обаче изключения и привлекателният граф несъмнено беше едно от тях.
– Как може да ми е скучно в рая, Ваше Императорско Височество – отвърна той с приятния си баритонов глас и пристъпи мъничко по-близо. – Да служа на моята императрица в Мадейра е изключително благоволение на съдбата.
– Наистина ли? – не устоях на изкушението да го подразня аз. – Не предпочитате ли да жънете почести и да извоювате победи във войнствения свят на мъжете, на бойното поле?
– И да изоставя моята императрица? Никога, за нищо на света!
Тайно потреперих от потиснатата страст, която долових в гласа му. Дарих го с усмивката, за която Мария веднъж каза, че била в състояние да покори всеки мъж. Никога досега не я бях използвала съзнателно, дори върху Франц Йозеф – той се беше доближил до мен по собствена воля. Докато сега за първи път правех истински опит да запленя мъж, да го привържа към себе си. И май успявах.
Върху мъжественото му лице изби видима червенина. Устните под симпатичните мустаци леко помръднаха, сякаш искаше да каже нещо, от което обаче в крайна сметка го възпряха възпитанието и послушанието. Пое си дълбоко дъх, гърдите му се повдигнаха. Забележително широки гърди под яки рамене, както забелязах в този момент.
Погледите ни се срещнаха и се преплетоха. Те разговаряха помежду си по някакъв тайнствен начин, което не ми се бе случвало с Франц Йозеф. Обикновено той бързаше, а ако все пак ме погледнеше, имах по-скоро усещането, че иска да ме погълне с погледа си, да ме превърне в своя собственост, както обичаше да постъпва с провинциите и държавите. В погледа на граф Хуняди се четеше чиста, безгранична омагьосаност. Страстното му сърце лежеше открито пред мен, очакващо да го взема. Какво изкушение!
Унизената Сиси, която се съмняваше в себе си, наранена от измяната на Франц Йозеф, която се смяташе за недостатъчно красива, недостатъчно умна, недостатъчно царствена, най-после се осмели да си зададе един крайно важен въпрос: дали пък изобщо не беше нейна вината, задето Франц Йозеф даряваше с благоволението си други жени? Дали той нямаше при всяко положение да тръгне на лов за нови красавици, защото се нуждаеше от потвърждение на мъжката си привлекателност? Потвърждение, което в този момент струеше от очите на граф Хуняди и бе адресирано до мен?
В пристъп на палавост затворих малката книжка и се надигнах от любимото си място на каменната пейка под уханните мимози. Дотегнало ми бе да чета за любов и нежни чувства, без сама да ги изживявам.
– Придружете ме, графе! Казаха ми, че долу, на пристанището, имало търговец, който продава пойни птички. Искам да изпълня вилата с техните песни, с тяхната веселост.
Младият граф се втурна към мен.
– Ще наредя да впрегнат каретата за Ваше Императорско Височество и за придружителите ви!
– Глупости! Ще отидем пеша! – За първи път от много време отново имах чувството, че съм господарка на собствените си сили. – Елате, графе! Да видим дали офицерите на императора умеят и други неща освен да ми правят комплименти.