Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
Тя опипа около себе си за нещо, което да ползва като оръжие, но не намери нищо. Сви свободната си ръка в юмрук и зачака. Стърженето престана. Вдигна глава. Чу дишане — забързано и близко. Нещо щракна и сноп светлина обля лицето й. Нечия ръка я стисна за устата, друга я прикова с гръб към стената. Тя отвори очи и видя пред себе си чернокожо юношеско лице, което й се хилеше. Зад него от мрака изплува второ. Не кой знае колко по-възрастно от първото. И също ухилено.
— Викай си колкото щеш, госпожа. — Гласът на първия младеж беше тих, но в него имаше закачлива нотка. — Никой няма да те чуе.
— Я скив, тя била вързана за тръбата! — Вторият дръпна грубо китката на Рейчъл и тя примижа от болка, но не извика.
Единият от чернокожите запляска с ръце, а другият заподскача в див танц около нея. Тя сякаш видя с очите си трескавата размяна на мисли между двамата, клокочещия възторг в душите им. Две деца, разтреперани от вълнение пред прага на възмъжаването.
Вторият се приближи до нея и приклекна.
— Недей! — извика Рейчъл.
Той разкъса блузата й до кръста и я цапардоса с юмрук в челюстта. Главата й се удари в стената и тя се свлече на пода.
Първият я притисна под себе си и задърпа останалото от дрехите й. Но изведнъж изчезна от полезрението й, изтласкан встрани от приятеля си. По-силният имаше право на първи опит. Панталонът му беше вече наполовина разкопчан. Той свали ципа до долу и се приближи. Рейчъл лежеше по гръб, едното й око беше замъглено, от устата й течеше кръв.
— Ще те оправим, хич не се съмнявай. — Младокът посочи с палец зад гърба си. — И двамата ще те прекараме. Затова по-добре си трай.
— Не! — Самата тя не разбра откъде й дойде тази дума и защо. Но знаеше, че не се шегува.
Хлапакът наклони глава на една страна и сбърчи нос.
— Ха, така ли предпочиташ?
Тя поклати глава. Не разбираше какво иска да й каже. Хлапакът изчезна за миг. После се върна с тухла в ръка.
— Искаш ли да го усетиш или не?
Този път тя отвори уста, за да извика. Момчето вдигна тухлата и всичко потъна в сива мъгла.
37
— Може пък да си го застрелял, без сам да разбереш?
— Майната ти, Родригес!
Полицаят се ухили и вдигна крака върху масата. Беше 6:30 ч. сутринта, двамата бяхме в съвещателната зала на Трето полицейско управление, което се намира в северната част на Чикаго. Телевизорът в ъгъла предаваше резюме от снощната пресконференция на кмета Уилсън. Разсеяно потърсих с поглед Катрин Лосън, но не можах да я открия сред клакьорите, скупчени около негова светлост.
— Какво искаш от мен? — попита Родригес и сплете пръсти зад тила си. — Аз сам не знам кой го е убил.
— Въпросът е: искаш ли да знаеш?
— Федералните са я свършили, Кели. Освен това имам цял куп нови убийства на главата си и шансовете ми да ги разкрия намаляват с всяка минута. — Родригес посочи с жест телевизора. — Ако кметът твърди, че един от нас го е премахнал, кой съм аз, та да споря с него?
— Какво друго успя да научиш?
— Случаят е приключен, Кели. Злодеят е застрелян в главата.
— Какво още знаеш?
Родригес въздъхна и свали краката си от масата. После отвори една папка, която бе донесъл със себе си, и надяна очила на носа си.
— Ти пък откога носиш очила?
— Абе, я плувай! — Той тикна някакъв рапорт под носа ми. — Онзи тип се е казвал Робърт Робълс. Роден в Чикаго. По-точно в тоалетната на старата автогара. Майка му го оставила там да го намерят чистачките.
— Не е най-добрият начин да се появиш на този свят.
— Именно. От Службата за изоставени деца го подмятали с години насам-натам. Има няколко ареста като малолетен, но нищо сериозно. После навършва осемнайсет и решава да види свят. Служи две години в Сомалия с осемдесет и втори полк.
Прелистих досието, като се загледах в снимката на Робълс с парадна униформа и накривена на една страна барета. Устните му бяха полуразтворени, погледът с усилие се опитваше да представи убиеца за войник.