Свидетелят от влака

Родригес се пресегна, извади една снимка от папката си и я обърна към мен. На снимката се виждаше мъж на средна възраст, приличащ на руснак, със сплеснат нос, изпъкнало над очите чело и черен език, увиснал под брадичката.

— Открили са го, провесен на метално въже от кука в килера. Трупът бил доста вмирисан.

— Робълс не е обичал да оставя следи, а?

— Явно не.

— Друго? — попитах аз.

Родригес плъзна още една тънка папка по бюрото.

— Някакъв работник по поддръжката я намерил вчера сутринта, захвърлена край аварийния коловоз в метрото.

Отворих папката и полека вдигнах най-горната снимка, направена на мястото на инцидента. Жената, която бях видял, увита в найлони, се казваше Мария Джаксън. Беше чернокожа, може би малко над трийсет, и гърлото й беше прерязано до костта. Оставих снимката и хвърлих един поглед на полицейския рапорт.

— Положително има връзка — каза Родригес. — Според съдебния лекар смъртта е настъпила преди шест до осем часа.

Погледнах още веднъж снимката. Очите бяха изцъклени, раната под брадичката зееше като налудничава усмивка.

— Значи Робълс или неговият съучастник е прерязал гърлото й някъде другаде и я е захвърлил в тунела?

— Според федералните няма съучастник.

Погледнах го над ръба на папката.

— Коя е тя?

Робълс бутна към мен снимка от полицейското досие на жертвата. Гърлото й си беше цяло, тялото — топло, кръвта течеше свободно по вените.

— Проститутка. От нравствената полиция казват, че обикновено заставала на един ъгъл близо до „Кабрини-Грийн“. Или до това, което е останало от комплекса.

Родригес бутна още някаква хартия под носа ми. Беше карта на улиците около „Полк“ и „Десплейнс“ в Саут Сайд.

— Според нас убиецът е влязъл в метрото през една аварийна врата ето тук. — Той почука с пръст вратата, от която вече имах ключ. — Намира се на километър и половина от мястото, където е открит трупът, но няма откъде другаде да е минал. Това е най-близкият вход за достъп.

— Някой в квартала видял ли е нещо?

— Наоколо са само фабрики. Ако е захвърлил трупа през нощта, наоколо е било пусто като в гробища. Нашите хора са открили следи от кръв около вратата. Според предварителните тестове съвпада с кръвта на жертвата.

Родригес затвори със замах папките, постави часовника на ръката си и допи кафето си.

— Разбира се, нищо от казаното дотук няма особено значение. Ние елиминирахме убиеца на Мария Джаксън. Или, ако трябва да бъда по-точен, ти го елиминира. — Той се усмихна, вдигна ръка с изпънат напред показалец и ме гръмна.

— Какво ще правиш сега? — попитах аз.

— Смятам да се отърва от теб. Защо питаш?

— Казах на Хюбърт Ръсел, че днес към обед ще се видя с него. Той работи върху материалите, които му подадох.