Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— На Лейк Шор Драйв ли?
Той кимна.
— По едно време дойдоха двама пожарникари. Разправят, че там било мазало.
Отпих от питието си и не казах нищо.
— Чух, че били гръмнали оня педал — каза Дез.
— Наистина ли?
— Ченгетата му пръснали главата. Леко е минал, ако питаш мен.
— Откъде знаеш, че те са го гръмнали?
Дез посочи с глава редицата телевизионни екрани, по които в момента течеше мач на „Чикаго Булс“.
— Кметът щял да се яви по телевизията тази вечер. Да разправи всичко, както е било.
— Бог да пази кмета Уилсън, а?
— Абе, Бог да пази ченгетата. Оня тип никога нямаше да види килия, не и в нашия град.
В този момент го повика една келнерка и Дез се заклатушка към другия край на бара. Ирландецът беше прав. Чикаго искаше кръв, и то веднага. Кметът Уилсън го бе разбрал. Лосън го бе разбрала. Медиите също. И всички заедно бяха дали на народа онова, което той настояваше да получи: малко цирк по местните новини и една глава, побита на кол. Ако аз не желаех да участвам, това си беше мое право. Ала шоуто трябваше да продължи.
Отпих от бърбъна и за пореден път насочих цялото си внимание към огледалото зад бара. От едната страна имаше скица с въглен на Брендън Бийън и илюстрация към негова стихосбирка, на която неизвестен ирландски патриот висеше на бесилка, издигната от англичаните. От другата страна имаше плакат на „Блус Брадърс“ и нещо, което ми заприлича на едновремешно железопътно разписание в евтина кафява рамка.
— Дез!
Вместо да налее поръчаното питие, барманът открито флиртуваше с келнерката. На връщане той грабна бутилката „Букърс“ и доля чашата ми. Това беше третото питие, което го видях да налива гратис през последните десетина минути, и не за пръв път се запитах как ли ирландската кръчма все още не е спуснала кепенците.
— Ей онова там в кафявата рамка — посочих с пръст към железопътното разписание, — може ли да го разгледам?
Дез го свали от стената.
— Железопътна компания „Уобаш“, 1923-та — каза той. Да пукна, ако знам какво е това.
Той се изхили като смахнат и отново се отправи към келнерката, цъкайки с език на глупостите, които тия задръстени янки окачват по стените си. Разгледах отблизо старото разписание. Вниманието ми привлече логото Железопътна компания „Уобаш“ със старинни букви на жълт фон и отдолу черен влак, който бълваше дим. Сцената не беше идентична с изрязаната от картон фигурка, която някой бе оставил на прага ми, но не беше и толкова различна. Извадих телефона от джоба си и набрах един номер.
— Как сте, мистър Кели?
— Добре съм, Хюбърт. Нещо ново?
— По новините казаха, че тази сутрин някой е стрелял на Лейк Шор Драйв. След което полицията го гръмнала.
— И ти смяташ, че случаят е приключен?
— А не е ли?
— Продължавай да търсиш, Хюбърт. Лошите са поне двама и от тях само единият е мъртъв.
— Сигурен ли сте?
— Да. Как върви иначе?
— Бавно. Обработвам някои данни във връзка със сегашното разследване. Всичко се проверява за връзка с персоналната ви биография.
— А папките на Джим Дохърти?
— Преди няколко часа приключих с тях. Тук-там изскочи по нещо.
— Какво по-точно?
— Нищо особено.
— Казвай какво си изровил, Хюбърт!
— Най-вече обща информация. Някои неща сякаш по странен начин са свързани с вашия случай. Например знаехте ли, че навремето е имало още две железопътни катастрофи, почти идентични с вашата? Едната в Демойн през 1978-ма. Другата близо до Сейнт Луис, само три месеца преди чикагската?
— С пътнически влакове ли?
— Не, и в двата случая са били товарни. Няма пострадали, но обстоятелствата са много подобни. Влакът се врязва в друг и след първоначалния сблъсък се ускорява.
— Доста произволна асоциация.
— Това не е всичко. И двата случая са били разследвани от Националната агенция за железопътна безопасност. Установило се е, че блокиращото устройство на локомотива, произвеждано от някаква стара фирма на име „Транско“, било излязло от строя, при което влакът внезапно ускорил от само себе си в аварийната ситуация. И при двата случая дребен инцидент е довел до сериозна катастрофа.
— Така и не виждам връзката с чикагския случай.