Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Тъкмо ми попадна един рапорт за него. — Родригес зарови ръце в хартиите пред себе си.
— Рапорт ли? За Хюбърт?
Родригес намери каквото търсеше и бутна съответната папка под носа ми.
— Миналата седмица младежът си тръгвал от парти в Бойзтаун. Някаква кола го проследила по улицата. Двама мъже слезли от нея и го натикали в пресечката.
— Доста ячки, а? — Отворих папката и се зачетох.
— Според свидетелите колата била зелено камаро. Мъжете слезли от нея с нещо, което приличало на бейзболна бухалка. Собственик на колата е един непрокопсаник на име Лари Дженингс. Два пъти осъждан за подобни нападения.
— Твоите хора имат ли номера?
— Виж в първоначалния рапорт.
Прелистих папката до началото и видях номера на колата заедно с телефона на въпросния Дженингс и адреса му.
— Че защо тогава не са го прибрали? — попитах.
— Хюбърт е отказал да даде показания. Твърдял, че не познава нападателите си. Бил се спънал и паднал на път за вкъщи. Според колегите, които са работили по случая, това изобщо не било необичайно. Младежът просто не е искал да си усложнява живота.
— Или пък да види името си във вестниците.
Родригес вдигна рамене.
— Може би и това.
Въздъхнах и затворих папката.
— Позволяваш ли да задържа това?
Полицаят махна с ръка в знак на съгласие.
— И по какво работи хлапакът сега? А, сетих се: по онази твоя катастрофа от седемдесетте.
— От осемдесетте.
— Все тая.
— Искаш ли да дойдеш с мен малко по-късно? Да видим какво е открил?
— Имаме ли време за закуска?
— Казах му, че ще намина около десет.
Точно в този момент телефонът на Родригес иззвъня. Той го вдигна и изръмжа. Излязох за кафе. Когато се върнах, полицаят подръпваше нервно вратовръзката си.
— Отпред имаме посетител. Рита Алварес.
— Коя е пък тази?
Родригес повдигна вежда.
— Кели, ти вестници не четеш ли?
— Чета, разбира се.
Родригес приглади реверите на сакото си.
— Журналистка е в „Дейли Хералд“. Между другото доста е умна.
— Допускам, че е и приятна на вид.
— Правилно допускаш.
— Много рано идва за репортер. Какво иска?
— Не знам. Да пита нещо по случая.
— Май и тя не вярва, че той е приключен. Имаш ли нещо против да поостана?
Родригес вдигна рамене и ме поведе по един къс коридор, след който започваше лабиринт от бюра с ниски прегради между тях. Докато вървяхме, набрах номера на Рейчъл.
— Ах, мамка му!
— Какво има?
— Тази сутрин на два пъти се опитвам да се свържа с Рейчъл.
— И не отговаря?
— Не.
— Часът е едва седем. Може пък да спи. След вчерашния ден не бих се учудил.
— Да, но обикновено вдига телефона.
Полицаят спря и се обърна.
— Притесняваш ли се?
— Яд ме е, че не останах при нея снощи.
— А защо не остана?
— Защото съм глупак!
Родригес поклати глава.
— Ако не внимаваш, ще я загубиш. Жена като нея… Хайде, оттук.
38
Рейчъл лежеше на дъното на дълбок кладенец и усещаше по кожата си хладен полъх на вятър. В този момент имаше едно-единствено желание: да заспи, да си почива, да се отпусне в мамещия мрак, който я обгръщаше и притискаше отвсякъде. Но постепенно мракът започна да примигва и избледнява. Тихото бръмчене над главата й се превърна в различими звуци, в гласове, и Рейчъл отвори очи. Първото нещо, което видя, бе тухлата, с която я бяха ударили — лежеше на пода на две педи от главата й. Зад нея — празното лице на младежа, който бе нанесъл удара. Беше полегнал на една страна с широко отворени очи и прерязано гърло. Очите му потрепнаха, от ъгъла на устата му потече кървава слюнка, въздухът от дробовете му излезе с гъргорене. После умря. Рейчъл се дръпна назад от разширяващата се локва кръв, която не се знаеше на кого е. Вляво беше фенерчето на момчето, което хвърляше размазано светло петно на стената над нея. Някъде отдясно се чу шум от боричкане. Миг след това още един труп се строполи на пода. Беше на другото момче; появи се внезапно от тъмнината и я озари с мъртвешката си усмивка, преди нечия ръка да го сграбчи за рамото и да го запокити отново към сенките. Мъжът, който я бе довел на това място, вдигна фенерчето от пода и го насочи към лицето й.