Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
32
Открих Рейчъл в манипулационната на болницата „Нортуестърн Мемориал“. Лежеше по гръб на една количка и гледаше към тавана, докато някаква друга жена светеше с фенерче в очите й.
— Зелени са и са прекрасни! — обадих се аз зад гърба й.
Жената се стресна, угаси фенерчето и може би се канеше да повика охраната, когато Рейчъл се намеси:
— Не му обръщайте внимание. Това е приятелят ми.
В последното изречение не долових особена гордост и тържество; казах си, че може би щеше да е по-добре да си бях останал при стария пияница в бара.
— Тук не се допускат близки и приятели — обяви жената с фенерчето. Погледнах табелката с името на престилката й: „Д-р Джейми Сингър“.
— Извинете — казах аз. — Колко време ще ви отнеме прегледът?
Извинението ми като че ли свърши работа. Джейми дори се поусмихна, когато Рейчъл се надигна до седнало положение.
— Всъщност ние тъкмо приключвахме — каза тя и се обърна към пациентката. — На рентгеновите снимки не се виждат никакви увреждания, няма данни и за сътресение на мозъка. Раната на главата ви не е достатъчно дълбока, за да я шием; ще й сложим само една-две скоби. Още ли имате главоболие?
Рейчъл вдигна рамене.
— Започна да ми минава.
Джейми извади от джоба си кочан рецепти и надраска нещо.
— Ще ви предпиша нещо за болката. След което вашият доблестен рицар може би ще ви откара вкъщи.
Джейми и Рейчъл ме погледнаха и се засмяха. Не разбрах какво им е толкова смешно, но вероятно нямаше значение. След това Джейми се изнесе. Двамата с Рейчъл останахме сами.
— Добре ли си? — попитах аз.
— Леко ме наболява, малко ми се вие свят, но, общо взето, съм добре. А ти какво правиш тук?
Вдигнах рамене.
— Дойдох да те взема.
Тя въздъхна и протегна ръце. Аз я притеглих към себе си.
— Какво стана на брега?
— Ще поговорим, но не сега.
Докато главата й беше на рамото ми, по-скоро усетих, отколкото я видях, да кима.
— Съжалявам, Рейч.
Тя вдигна глава и ме погледна.
— За какво?
— За това. И за което говорихме тази сутрин. За всичко.
Тя поклати глава.
— Случилото се с мен тази сутрин можеше да се случи на всеки. Не пострадах само аз, а много хора. При това някои в много по-тежка форма. А никой от тях дори не те познава.
Беше права, но това по никакъв начин не облекчаваше болката ми и страха, който ме хващаше за гърлото всеки път когато видех празнотата в очите на Катрин Лосън. Запитах се дали същата тази празнота няма отново да ме сполети. Обвих ръце около Рейчъл, сякаш се мъчех да обхвана всичко онова, което ни събираше, да го запазя от злото.
— Обичам те, Рейч.
Тя придърпа главата ми към себе си и ме целуна страстно.
— Силно се надявам, скъпи! А сега ме заведи у дома. От тия болници ме побиват тръпки.
Изпълнихме рецептата й в болничната аптека и си хванахме такси. По пътя към дома тя притисна лице до шията ми и моментално заспа. Аз седях тихо, слушах как шофьорът говори по мобилния си телефон, наблюдавах реката от фарове в обратната посока и си мислех за жената до себе си, като се питах дали всичко това ще свърши добре.
33
Нелсън седеше в черния шевролет с работещ двигател и наблюдаваше входа на облицованата с камък жилищна сграда. Беше изхвърлил в езерото карабината, с която застреля Робълс. След това се бе смесил за малко с навалицата от смаяни, кървящи хора и пресни трупове по Лейк Шор Драйв, докато накрая се бе скрил в квартала.
Сега измъкна дългия нож от хавлиената кърпа в скута си и зачака съдийката. Спомените го върнаха назад към деня, когато Робълс за пръв път му бе казал за черното куфарче и електрическите крушки. Неговият мъртъв приятел ги бе задигнал, защото годината беше 1989-а и всичко беше толкова лесно. И без това се канеха да го изритат от армията, защо да не ги поизпоти малко? Робълс не знаеше какво има в крушките; знаеше само, че неговата задача е да ги охранява по четири часа на ден в течение на три месеца в лабораторията за биологични оръжия при Форт Детрик, Мериленд. Това беше достатъчно за Нелсън. Той взе куфарчето от приятеля си. После се поразрови малко, докато попадна на „Тероризъм 2000“.