Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
39
Когато влязохме, Рита Алварес стана, ръкува се и с двама ни, широко усмихната, но лицето й беше обърнато към Родригес, който изпревари въпроса й и каза:
— Това е Майкъл Кели, частен детектив, прикрепен към работната група. Ако не възразявате, ще присъства на срещата ни.
Алварес кимна. Името й ми беше непознато, но бях виждал лицето й някъде — сред тълпите от репортери на мястото на стрелбата по линията на Централния пръстен. Още тогава си бях помислил, че изглежда доста отракана и интелигентна. Сега имах възможност да проверя точността на наблюденията си.
— Знам кой е мистър Кели — каза Алварес. — И, разбира се, не само не възразявам, а държа той да присъства.
Тримата седнахме. Намирахме се в неголямо помещение, което се използваше от полицията за разпит на заподозрени и потенциални свидетели. Вътре имаше маса с четири стола, в единия ъгъл компютър и това беше, кажи-речи, всичко. Алварес държеше в ръка кафеникава папчица. Когато заговори, ръцете й със сплетени пръсти бяха поставени върху папката.
— Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете толкова рано сутринта, при това без предизвестие.
Родригес не отговори. Като печен полицай, опитващ се да изкопчи информация, той бе решил да остави Алварес да говори през повечето време.
— Както ви казах по телефона, има някои неща, които бих желала да обсъдя с вас в контекста на неотдавнашните атаки на снайпериста. — Репортерката сведе очи към папката пред себе си и почеса със зъби долната си устна. — В хода на работата си се натъкнах на определена информация, която може да има отношение по случая. Ще ми се да я споделя с вас, преди да дам материала за печат. Държа да чуя вашето мнение. Но първо искам да получа известни уверения.
Алварес млъкна и зачака. Родригес мълчеше и изчакваше. Аз мълчах и изчаквах. Накрая пръв заговори Родригес:
— Не е наша работа да даваме уверения комуто и да било, мис Алварес.
— Може да ми казвате Рита.
— Добре, Рита. Бих могъл да се обадя на някого от окръжната прокуратура, ако държите. Но при положение че разполагате с актуална информация по случая, бих ви предложил…
— Спестете си го, инспектор Родригес.
Тайничко се усмихнах на себе си. Тази Рита ми харесваше.
— Ако не желаете да говорите, неофициално и извън протокола, ще си тръгна и ще ползвам това, с което разполагам. След което вие може да се обадите на окръжния прокурор, да ми връчите призовка и да правите каквото сметнете за необходимо. Но информацията вече ще е станала публична…
Аз се размърдах на стола си. Сякаш по даден знак Алварес се обърна към мен.
— А на нас това може и да не ни хареса, така ли? — казах аз.
Алварес остави въпроса без отговор, после насочи вниманието си обратно към полицая.
— Какви уверения имате предвид? — попита Родригес.
— Искам ексклузивни права да отразявам инцидента. Ексклузивно интервю с член на работната група. Искам достъп до основните играчи. Искам да бъда информирана преди конкуренцията за всякакви нови моменти в разследването, както и още едно ексклузивно интервю след приключване на случая.
— Случаят вече е приключен — каза Родригес.
— Може би, преди да кажете още нещо необмислено, е редно да видите с какво разполагам.
Последните й думи предизвикаха раздразнена гримаса на лицето му и той каза с неохота:
— Е, хубаво, да видим с какво разполагате.
Алварес измъкна лист хартия от папката си и го плъзна по масата с лицето надолу. Родригес изобщо не го докосна.
— Колко души са в течение на това, каквото и да е то?
— Аз и отговорният редактор знаем съдържанието на писмото. Това тук е копие. Оригиналът и пликът, в който пристигна, се съхраняват на сигурно място. — Алварес вдигна рамене. — Получило се е вчера по някое време. Ние научихме за него снощи. Няма марка, няма пощенско клеймо, не знаем дори как е доставено на адреса. След като разбрахме какво съдържа, го пипахме само с ръкавици. Въпреки това по него ще откриете, като минимум, мои отпечатъци и може би отпечатъци от хората, които сортират пощата в редакцията.
Родригес обърна страницата с лицето нагоре. На нея имаше само няколко реда, изписани с печатни букви:
Рита,
Аз извърших убийството на Саутпорт и другото. Аз и никой друг. Използвах 40-кал. пистолет и Рем.-700. Ето ти още нещо, ако това не ти се струва убедително.