Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Изчакайте малко — каза Хюбърт. — Прегледах чертежите на влака, в който сте пътували. Намерих ги в една от папките, които ви е дал Дохърти. Абсолютно същото блокиращо устройство е било поставено на него.
— Произведено от „Транско“?
— Абсолютно същото, едно към едно.
— И никой не е направил връзката с чикагския случай?
— Така изглежда.
Отпих глътка бърбън и си спомних за смачкания като хармоника вагон онази нощ и за странните тласъци, които се предаваха от пода по маратонките на едно деветгодишно дете.
— А „Транско“ я няма вече, така ли?
— Фирмата отдавна не съществува.
— Чия собственост е била навремето?
— Историята е доста мътна.
— Не се съмнявам. Продължавай да търсиш и не забравяй какво ти казах. Мисли нестандартно. — Завъртях с ръка рамкираното железопътно разписание върху плота на бара. — Между другото изникна още нещо, което искам да провериш. Спомняш ли си жълто-черното лого, което ти бях дал?
— Пуснах търсачка в няколко бази данни, но досега не съм открил съвпадение.
— Добре, момче. Сега искам да провериш една стара железопътна компания на име „Уобаш“.
— „Уобаш“ ли?
— Да, като улицата. Според рекламните им материали през 20-те години притежавали най-дългата електрифицирана железопътна линия в света, която свързвала Питсбърг и Толидо с река Мисисипи, минавайки през Чикаго.
— И какво да търся?
— Тяхното лого много прилича на онова, което ти бях дал. Какво пък, и оттам може да излезе нещо.
След кратко мълчание Хюбърт каза в слушалката:
— Ретро надпис на английски и черен влак на жълт фон, това ли е?
— Свалил си го от нета?
— Да, на екрана пред очите ми е. Прав сте. Много прилича.
— Поразрови се малко около тази компания „Уобаш“. Провери какво са вършили, с кого са работили. Може и „Транско“ да се появи отнякъде.
— Дадено, мистър Кели. — След кратка пауза: — Може ли да ви задам един въпрос?
— Казвай!
— Всичко това има ли някаква връзка с убийствата през последните дни?
Усмихнах се и пресуших бърбъна в чашата си.
— Още не знам със сигурност, Хюбърт. Но запомни, че винаги може да изскочи още нещо.
— Значи, да продължавам да ровя?
— Да. Продължавай.
Изключих телефона и хвърлих няколко банкноти върху бара. В този момент Шести канал прекъсна предаването си и на екрана се появи надпис: „Пресконференция на кмета на живо от сградата на общината“. Оркестърът свири туш. Влизат клоуните. Вдигнах якето си от облегалката на стола и излязох. Имах по-смислени неща за вършене. Например да си нахраня кучето и да се наспя като човек.
35
Чайникът закъкри, отначало кротко, после все по-силно, докато накрая нададе гневен писък. Рейчъл Суенсън влезе в кухнята, спря котлона на газовата печка и плъзна ръце по плота към кутийките с чай. Не искаше да взема хапчетата, които й бяха предписали, освен в случай на крайна нужда. Чаша билков чай и едно ранно лягане биха й свършили същата работа. Тя се пресегна към чашите в шкафа и си спомни за Майкъл Кели — небръснат, със скръстени на гърдите ръце и пистолет на хълбока, облегнат наперено на вратата на манипулационната, сякаш болницата беше негова. Майкъл беше може би леко недодялан, но излъчваше топлина, беше истински. Тя обичаше усещането за сигурност в прегръдките му, като същевременно ненавиждаше заплахата, която пораждаше у нея такава нужда от защита. Рейчъл въздъхна, грабна една чаша и се върна при печката. Прохладен ветрец погъделичка тила й. Изведнъж си представи отворен прозорец някъде в къщата; ужасно предчувствие пропълзя по гръбнака й. Тя се извърна и го видя насреща си, в собствения й дом, усети ръката му върху устата си и иглата, която се заби под кожата й.
Някъде далеч чашата й се претърколи върху плота и се разби на пода. Очите й погледнаха нагоре и го видяха, надвесен над нея. Видяха и острието на ножа. Рейчъл се опита да каже нещо, но думите излизаха завалени. После й се яви лицето на Майкъл и й стана ужасно тъжно, защото й се стори, че е умрял. Накрая и той се отдалечи някъде в пространството, докато тя остана сама, скрита в ослепителната бяла светлина.
Комплексът „Кабрини-Грийн“
36
Рейчъл Суенсън се събуди в тъмното, седнала на студения под. Едната й китка беше прикована с белезници към нещо, което можеше да бъде само водопроводна тръба. Вдигна ръка пред лицето си, но не я видя. После се заслуша. Отнякъде идваше шум от улично движение, може би бяха автомобилни клаксони, но звучаха далечни, приглушени. По-близо до себе си чу звук на капеща вода. И накрая — едва доловимо стържене на подметки по пода. Стъпки. Една, после втора.